GAPS - Синдром на храносмилателната система и психиката

Бестселър №1. В книгата "GAPS - синдром на храносмилателната система и психиката" са представени хранителните биохимични процеси и тяхната обвързаност с психиатричните и неврологичните разстройства и гастроентерологичнта функция. Авторката описва взаимовръзката между конкретни храносмилателни разстройства със състояния като шизофрения, аутизъм, синдром на дефицит на вниманието и редица други проблеми на детското развитие. Предложеният от д-р Кембъл-Макбрайд хранителен режим е разработен и изпитан лично от самата нея в борбата ѝ с аутизма при едно от децата ѝ.

В книгата са разгледани подробно причините за стомашно-чревните проблеми при лица с аутизъм и други психични усложнения, както и се посочва начини за преодоляването им посредством спазването на стриктен хранителен режим. Предложени са стъпки за въвеждане в диетата, дадени са редица рецепти за вкусна и подобряваща здравето на стомашно-чревния тракт храна за тези пациенти.

"Книгата съдържа основна информация за начинаещите, както задълбочена информация за напредналите. Благодарим ви, д-р Кембъл Макбрайд, за написването на тази книга."
Д-р Стивън Еделсън, със защитен докторат, Център за изследване на аутизма, Орегон, САЩ

Наташа Кембъл-Макбрайд се дипломира като лекар с отличие през 1984 г. в Башкирския медицински университет в Русия, а по-късно придобива специалност по неврология. В продължение на пет години тя практикува като невролог и три години като неврохирург. След като се омъжва, се премества в Англия, където продължава образованието си по втора медицинска специалност - нутриционист - специалист по здравословно хранене, в Sheffield University, UK.

Д-р Кембъл-Макбрайд става известна с разработването на концепция за "GAPS - синдром", чийто механизъм на възникване тя описва в едноименната си книга "GAPS - синдром на храносмилателната система и психиката" и как лечението на аутизъм, хиперактивност, дислексия, диспраксия, депресия и шизофрения и други заболявания има за основа използването на специфичен хранителен режим. Книгата ѝ излиза през 2004 г. и има две издания до момента в Англия. През 2007 г. излиза и втората книга на д-р Наташа Кембъл-Макбрайд, за връзката между храненето и сърдечносъдовите заболявания.

Д-р Кембъл-Макбрайд практикува в Клиника по проблеми на храненето в Кеймбридж, Великобритания, където преглежда и помага на хиляди пациенти, идващи за консултации с нея от цял свят. Тя е основен лектор на много професионални конференции и семинари по целия свят, често изнася беседи за здравни специалисти, пациентски групи и сдружения. Член е на "Сдружението на авторите" и редовен здравен редактор на редица списания и бюлетини.

Естествено лечение за:

• диспраксия
• аутизъм
• СДВ
• дислексия
• СДВХ
• депресия
• шизофрения

"Малко хора биха избрали да са родители на дете с аутизъм. Това обаче се случва все по-често в нашия модерен свят. Безспорно е, че по света има епидемия от аутизъм. Ако това изобщо може да бъде успокоение за родителите, искам да ви кажа, че със сигурност не сте сами! Преди аутизмът беше рядко срещано състояние и на повечето лекари не се случваше да го наблюдават в практиката си, а повечето хора никога не бяха чували за него. Преди около двадесет години в западните страни имаше средно по едно дете с аутизъм на всеки 10 000. Днес по данни на Министерството на здравеопазването на Великобритания едно на всеки 150 деца е диагностицирано с аутизъм.

Според Американските центрове за контрол на заболяванията приблизително едно на всеки 150 американски деца е диагностицирано с аутистично разстройство и броят расте всекидневно. Фондацията за аутизъм в Канада докладва сходни данни. Във финландско изследване, публикувано в "European Journal of Child and Adolescent Psychiatry" (2001, том 9), е докладвана честота на диагнозата аутизъм при едно на всеки 483 деца във Финландия. В Швеция се посочва, че подобна диагноза се поставя на едно от всеки 141 деца.

И така, какво се случва? Защо се наблюдава такова драматично нарастване на броя на децата, които стават жертва на това ужасно разстройство, смятано за нелечимо от традиционната медицина? Дали причината за тази епидемия е генетична? Истината е - не знаем! И все пак има нещо, което ни е известно със сигурност, и то е, че генетично обусловените разстройства не демонстрират подобни драматични увеличения на заболеваемостта. Генетиката просто не действа по този начин. Това увеличение в броя на диагностицираните с аутизъм не може да се обясни генетично. Напротив, то е силен аргумент в полза на твърдението, че генетичното устройство в крайна сметка не може да играе съществена роля в развитието на аутизма. Дали тази епидемия не се дължи на по-добрата диагностика? Именно това се опитват да ни кажат някои утвърдени британски експерти по медицина. И така, в крайна сметка те може би искат да кажат, че преди 15 години лекарите във Великобритания са били толкова неспособни да диагностицират аутизма, че са пропускали по едно дете на 150?"
Из книгата