Власт и съпротива

"Власт и съпротива" е сред 20^-те книги, номинирани за най-добър немскоезичен роман на 2015 г. Илия Троянов е написал книгата на своя живот. Във "Власт и съпротива" той разгръща една широка историческа панорама, която обхваща повече от половин век и показва с изключителна достоверност процесите, които протичат в България както по време на тоталитаризма, така и по време на безкрайния преход към небитието.

Константин е боец на съпротивата. Още в училище той привлича вниманието на Държавна сигурност и тя не го изпуска от поглед. Методи е офицер, опортюнист, кариерист, типичен представител на държавния апарат. Между тях започва конфликт, който ще продължи над половин век.

Романът "Власт и съпротива" е богат на истински истории, които Илия Троянов е събрал както от архивите на Държавна сигурност, така и от интервюта с очевидци, които са преживели ужасите в тюрмите на болшевишката диктатура, следенето на Държавна сигурност и неравната борба между свободния човешки дух и смазващата сила на властта. В книгата със сигурност ще се разпознаят и някои от участниците в българския преход.

"Безмилостен роман, който се осмелява да говори директно и рязко за един режим през гласовете на две радикално различни фигури, от двете страни на Историята. В това двугласие Троянов умело вплита и хладния разказ на автентични архиви на ДС, и истински истории на минали през затворите хора, и дори гласа на самите години (например "1952^-а разказва").

Ще бъде неточно да кажем, че става дума за близкото българско минало, защото това минало продължава да ни се случва пред очите, да изскача от всяка страница и ъгъл. Романът знае и показва как то приижда и се сблъсква с настоящето през основната дилема тук - власт или съпротива, все така болезнена днес. Остро писане, гласове от карцера на българското премълчано."
Георги Господинов

Илия Троянов, писател, журналист и издател, е роден в България през 1965 г. Автор е на книгите "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", "Събирачът на светове", "По пътя на Ганг", "Номад на четири континента", "Кучешки времена. Завръщане в чужда страна" - сборник интервюта и репортажи за живота в България в годините на преход. Носител е на литературните награди "Бертелсман" (1997), "Адалберт фон Шамисо" (2000), "Марбургската литературна награда" (1996), наградата за белетристика на Лайпцигският панаир на книгата (2006), Берлинската литературна награда (2007). Книгите му са преведени на двадесет езика. Понякога представя творческия си процес чрез сайтовете си, за да могат интересуващите се да проследят писането от самото начало.

"Взема се фитил, напоява се с бензин и се натъпква в ухото на контрареволюционера. Краят на фитила остава да стърчи извън ухото и се запалва с клечка кибрит. Контрареволюционерът ще крещи, ще реве като животно, първия път е добре околните да държат ушите си запушени. Ще се опита да изтръгне горящия фитил от ухото си, поради което в началото ръцете му се връзват на гърба, ще се гърчи, ще пада на колене, ще удря глава в стената, което следва да се осуети, за да не изгуби съзнание или да си причини тежки наранявания. В тази фаза следва да се действа планомерно, фитилът не бива да се вади от ухото дори в случаите, когато изменникът се опита да разкрие всичко в накъсани изречения.

В тази решаваща фаза не бива да се действа прибързано с цел пълно самопризнание. Непрекъснато следва да се помни, че при държавна измяна еднократната обработка не е достатъчно средство. Затова се препоръчва контрареволюционерът да бъде върнат в килията си, в която междувременно е въдворен друг затворник след обстойна обработка, затворник с подпухнала и разкървавена уста, със строшени ребра, който скимти, а тялото му се гърчи на бетонния под. Ако някой успее да издържи на собствените си болки - инатът у враговете на държавата никога не бива да се подценява, би могъл да изгуби увереността си при вида на страдание, огледално подобно на неговото. Например при крясъци, които чува от съседната килия. Или при събудени и разбити надежди. Подготовката трябва да достигне пълна зрелост.

Дозировката е от особено значение. Не се ли придържаме строго към предписанията, рискуваме преждевременната смърт на затворника с негативни последици както за собствената кариера, така и за по-нататъшния ход на разследването. При необходимост следва да се извика лекар, чиято експертиза е задължителна именно в граничното пространство между живота и смъртта. Нерядко решаващият напредък в разследванията се дължи на своевременната медицинска намеса. Процедурата следва да се повтаря до­тогава, докато затворникът признае всичко, независимо от продължителността. Търпението е гаранция за успеха. Пагоните са гарантирани."
Из книгата