Споделени тайни

Някога Мадлин и Дафни са близки като сестри, докато една тъмна тайна не ги разделя. Те полагат клетва да я пазят завинаги и поемат в различни посоки...

Дванайсетгодишната Мадлин едва не става жертва на изнасилване в хотела на баба си Едит на остров от архипелага Сан Хуан. Спасява я най-добрата ѝ приятелка - Дафни, която извиква на помощ Едит и иконома Том. Те пребиват нападателя до смърт и се отървават от тялото, решавайки да не казват на никого. Осемнайсет години по-късно Едит загива при пожар и Мадлин наследява веригата от бутикови хотели. Тя е принудена да се върне на острова и да се изправи срещу кошмара от миналото, който все още я преследва. Там разбира, че тайната им е разкрита и животът ѝ е в опасност.

Дафни и Мадлин се срещат и осъзнават, че въпреки дистанцията на времето, близостта им се е запазила. Някой обаче е по петите им и няма да се спре пред нищо, докато не заличи всички следи от онази злокобна нощ.

"Том Ломакс умираше. Протърканият килим беше подгизнал от кръвта, която изтичаше от ужасната рана на главата му. Слабото му кокалесто тяло се беше строполило в основата на главното стълбище, което някога беше красило фоайето на хотел "Аврора Пойнт".
Той погледна към Мадлин с избледнелите си сини очи, които блестяха от шока и загубата на кръв.
– Мади? Ти ли си?
– Аз съм, Том. Паднал си лошо. Не мърдай.
– Провалих се, Мади. Съжалявам. Едит ми повери да те пазя. Провалих се.
– Всичко е наред, Том. – Мадлин притисна смачкания си на топка шал към ужасната рана на главата на Том. – Сега ще се обадя на 911. Линейката ще дойде скоро.
– Твърде късно е. – Том опита да протегне ръка към нея, кожата му беше белязана от десетилетия усилен физически труд. – Твърде късно е.
Операторът на 911 вече задаваше въпроси.

– ...Какъв е спешният случай?
– Намирам се в хотел "Аврора Пойнт" – каза Мадлин, като машинално премина към строгия си делови тон. – Пострадалият е Том Ломакс, икономът. Паднал е лошо. Нуждае се от линейка незабавно.
– Изпращам я – каза операторът. – Има ли кървене?
– Да.
– Опитайте да го спрете, като притиснете раната.
Мадлин погледна окървавения шал, с който опитваше да спре струящата от раната кръв.
– Какво си мислите, че правя? Пратете някого. Веднага!
Тя хвърли телефона на пода, за да може да притисне по-добре раната на Том. Но усещаше как животът му изтича пред очите ѝ. Очите му бяха почти безизразни.
– Куфарчето – прошепна той.
Нова вълна шок я връхлетя.
– Куфарчето. – Том затвори очи. – Изгревът. Винаги си харесвала изгревите ми.
– Том, моля те, кажи ми за куфарчето.
Но Том вече не говореше. Пое си рязко дъх и после всичко у него стихна. Пълният покой на смъртта се спусна над него."
Из книгата

Джейн Ан Кренц е американска писателка на исторически романи и романтични трилъри. Използва и псевдонимите Аманда Куик, Джейн Касъл, Аманда Глас, Стефани Джеймс, Джейн Бентли и Джейн Тейлър. Общият тираж на книгите ѝ надхвърля 30 милиона екземпляра. Тя е първата носителка на наградата Джейн Остин на Romantic Times, създадена да почете представителите на романтичната общност, които са повлияли значително на жанра.