Кафяв огън. Камшици. Край на света.
Има места, където разни времена спират да си починат и да се нахранят. Ще ги познаеш лесно по огризките и трохите, които са оставили. Дори и да не е дошло твоето време - нахрани ги със светлина и не забравяй за усмивките. Давай сърцето си само на своето време.
"На вратата се позвъни твърдо, търпеливо и седмократно. Циркония скочи, отвори и с възхита зяпна една красавица между два огромни куфара и няколко напращяли торби.
– Скъпа мащичко, откога те чакам!
– Къде е баща ти, мила сирачко?
– Още не се е върнал от работа.
– Хм, ето хубав повод за обвинение. Давай да внасяме багажа.
– Ето тук, изпразних и почистих гардероба за тебе.
– Откъде знаеше кога ще дойда?
– Баща ми трети ден се лиже като котарак и не си намира място. От време на време си въобразява тържествената реч, която ще произнесе при нашето запознанство. Още завчера го подгоних да чисти и мие.
– Е, както вече знаеш, аз ще съм ти мащеха, но защо "скъпа"?
– Тя, красотата, винаги скъпо излиза, а защо "мила"?
– Защото ще се миеш с моят сапун и мажеш с моите мазила.
Сама ги правя по свои рецепти. А имаш ли си гадже?
– Нямам, защото съм грозна и глупава.
– Грозно е да казваш, че си глупава, глупаво е да казваш, че си грозна.
– Ами огледалото казва така.
– Огледалото на жената са искрите в мъжките очи. Добре насочени и лумва огъня."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
