Човешкият език не само реферира към външното, но и постоянно го прави и до-правя, като реферира към това правено и доправено. Усилията и на словесното нещо, отнасящо се и за съществуващото, и за несъществуващото, а и на самата истина са да се утвърди и онова, което се проектира речево така, че то да съществува наравно с всичко друго реално съществуващо. Което и поражда разнобоя между света в човешката реч и външния свят. Истината е не друго, а нашето речево средство за справяне с този разнобой.
Точността е трудна за изказване плетеница от означавания. Също като реалния текст, който е случила се ситуация на истинност, попадаща в ситуация на също случило се разбиране, всички разбирания са ситуации на истинност, в които винаги участват повече разбиращи субекти. А всички те разбират, каквото разбират, като участват и в правенето на самите ситуации, и на конкретния свят-техен фон, а и на самите себе си."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
