"След рухването на съветския проект склонността към агресия от съветската епоха видимо намалява. Страната се включва в различни международни инициативи; ратифицира Европейската конвенция за човешките права, става член на Г-7 (Г-8), изгражда партньорство с НАТО, което води дори до разговори за възможно членство в Алианса. Русия се разделя и със своята универсалистка утопия по същия начин, по който Сърбия и Хърватия изоставиха югославския проект и се съгласиха да живеят в свят на национални държави и капиталистически отношения. След период на упадък през 90
-те години на ХХ в. икономическият растеж при първите правителства на Путин е значителен. Тези развития създават впечатление, че Русия е намерила прагматичен начин да осигури своя просперитет. Те убеждават западните наблюдатели и политици, че Русия се нормализира като съвременен тип национална държава. И като всички на запад от нея ще развие уважение към границите и признание на други аналогични формации. И най-съществено, ще се придържа към установения след 1945 година международен ред, тъй като алтернативата е хаос.
През целия период, в който Русия има относително приемливо за Запада поведение, се регистрират сигнали за отклонения от либералнодемократичните стандарти на западния свят. Но те се възприемат като временни, незначителни и преодолими с времето. Обаче Крим и кризата в Източна Украйна показват, че връзките с описания по-горе характер на съветския период съвсем не са прекъснати. Съобразяването на Русия с международния контекст при завръщането на Путин като президент основателно се преосмисля. То вече се възприема като приспособяване на експанзивния манталитет към нов политически контекст. В последното десетилетие светът отново с тревога наблюдава как Русия се връща към своя "невротичен възглед за света" и експанзивния атавизъм на съветския тип имперска организация. Най-често западните държави обвиняват Русия, че през 2014 е нарушила международноправни и конституционни разпоредби, организирайки референдума в Крим. По-сериозният момент в руската кампания обаче е друг. Русия нарушава не толкова правни положения, колкото равновесието в международния ред след 1945 година. Този ред в Европа не е изписан, нито е пряко договарян. Той е съпроводен с множество договори, но не е и няма как да бъде изчерпателно изписан в тях. Но това не намалява стойността му, напротив, прави го още по-сериозен и съществен.
Стабилността в Европа, включително и Русия, е състояние, което не може да бъде основано върху формална правна рамка. Преди всичко никаква правна рамка не може да абсорбира в себе си условията за собственото си изпълнение, тези условия са извън нея. Всъщност зависимостта е тъкмо обратната. Постигнатата в действителния международен процес стабилност създава условията за еволюция на международноправни инициативи и режими. Те стъпват на нея, а не, както позитивният легалист неявно приема, тази стабилност произтича от тях. Именно некодифицираният половинвековен баланс и ред бива сериозно застрашен с действията в Украйна."
Из книгата