"Обаче в малко известната българска летопис "Нариман тарихи" се откриват редица пасажи, които разкриват в нова светлина, кои са факторите за фалшифициране на българската история. И в това се състои най-фундаменталната ѝ роля, сензационна и най-болезнена със своя ясен проблясък, кое и защо ни се е случвало от хиляди години до днес. С няколко цитата ще се опитам да илюстрирам и извадя на показ зловещите отпечатъци на фалшификаторите на българската история, които са били ясни на древните и средновековни българи, но укрити, унищожавани и фалшифицирани от 1000 години насам. Даиш Карачай (Караджай) ал-Булгари, български историк и държавник от ХІV век пише: "...Бат-Булюк (Святополк), както и Кинзясляп (Изяслав Ярославич), Сип-Булат (Всеволод Ярославич) и Булимер (Владимир Мономах), се стремял винаги да отдели искелските (в Киевска Рус) българи от българската общност. Неговият баща Кинзясляп се продал на джахудския (на сектата от евреи талмудисти) ростовски Дом (клан), в замяна на което предал Искел (Киевска Рус) на иджамите (българи приели юдейската вяра, библисти, караими), които се преселили тук с голям брой хора след 1083 година под властта на джахудите (талмудистите). Джахудите заставили мнозинството от иджамите да приемат джахудизма и давайки пари на нужните хора, с тяхна помощ се сдобили с огромна власт в Искел.
След Кинзясляп, който им служил вярно, в любимец и подставено лице на джахудите се превърнал неговият син Бат-Булюк. Той, както и баща си, бил абсолютно безпринципен и равнодушен към всичко друго, освен към парите и властта... Разбира се, иджамите и българите в Искел не отстъпили властта без борба. Така те съвместно организирали заговор срещу джахудите и един от заговорниците, урусът (руснакът) Демир, убил Кинзясляп. Но надеждата на заговорниците - Сип-Булат, след като получил властта, внезапно взел да роболепчничи пред джахудския Дом Надан или Натан, който се стремил да подчини на себе си цял свят и се наложило заговорниците да започнат да подържат Халик. Бат-Булюк бил много умен и заедно с това много коварен. Както и своите кредитори - джахуди, той се стремил да действа с чужди ръце и за една вложена пара да спечели двеста. Заемайки пари от джахудите, Бат-Булюк в същата 1084 година заминал за Буляр (столицата на Волжска България, на която бил васал, бел. авт.), където се представил за пламенен български патриот.
Демонстрираният български патриотизъм от Бат-Булюк съвсем очаровал Адам (волжско-българския цар). Когато Бат-Булюк изплатил "джир данига" за няколко години и поднесъл необходимите извинения, Адам дал мир на Искел и заповядал да освободят урумския (византийския) керван (задържан в Улуш) без никакъв откуп. За този необходим на Искел мир с Ак-Българ (Волжска България), Бат-Булюк получил един от най-силните удели (области) на Искел - Тур (Туров) и изведнъж се превърнал в могъщ баг (княз). Да прибавя към този факт, че джахудите от Дом Идеки, които управлявали много дела в Караджим (Хорезъм) и Барджил (Персия) и бидейки подчинени на Дом Надан, веднъж се явили пред моя баща (тогава наместник на провинция Саксин) и му казали: "Джахудите от Кермек (Европа) искат да дадат пари на царя на Ак-Българ. Но ако ти се съгласиш да помагаш на джахудите, ние ще ти дадем тези пари на теб, а ще ти дадем и още повече..." При тези думи баща ми изпаднал в неистов гняв и заявил на посланиците, че ако Всевишният му помогне да завоюва целия свят, то той ще избави всички народи от джахудските безчинства и отново ще засели всички джахуди в тяхната родина в Къзъл Джирската (Сирийската) пустиня. И преди това джахудите са правили опити да обладаят в своя паричен въртоп моите деди. Така те предлагали на Сам или Шам Зияджи, който нямал никакви отношения с джахудите да излезе от подчинение на Хазар, но моят дядо отказал да направи това. Тогава джахудите, вече потопили ръце в цялостното фалшифициране на българската история и хазарската в частност, започнали да сипят клевети пред кимакските (западносибирските и казахстанските) българи...
Ако най-голямата и най-стара в света Българска държава, която основал Карт-Джам Кавес Зияджи 14300 години преди Буртаската война (т.е. в 14953 г.пр.н.е.), джахудските лъжци представили като сбор от разкъсани саклански ("скитски") племена, а гордостта на българите - ислямски Хазар - за мръсно джахудско селце, то Кимак - най-добрата хонска (хунска) държава, джахудският храненик Захарий изобразил като свърталище на разбойниците от народа "татари". Особеното издевателство над хонските българи тук е в това, че народ с името "татари" в Акбаш (Азия) никога не е имало и него никой не го е виждал, а думата "татар" при хонските българи означава "боклук (отпадък)". Огромна армия от лъжци от разни племена, хранеща се с джахудски подкупи, веднага подхванали тези долни измислици и ги изтипосали по страниците на своите съчинения..."
Из книгата
Рейтинг: 9.79 / 56 гласа
