Войната на копчетата

За момчешката страст към битките. За другарството и за лоялността. За дързостта да живееш по свои собствени правила. Но и за тъмната страна на правилата. "Войната на копчетата" е колкото поетична, толкова и непристойна книга. Романът на Луи Перго е преиздаван над 30 пъти, изучава се се в училищата на Франция, по него са заснети и пет филма. Историята се чете на един дъх ‒ и от хлапаци като собствените му герои, и от онези читатели, които ще видят в романа гениален предтеча на "Повелителят на мухите" от нобелиста Уилям Голдинг.

"Есенният ден беше великолепен: ниските облаци, които бяха предпазили почвата от сланата, се бяха разсеяли с пукването на зората; беше топличко, изпаренията над потока Верноа като че ли се топяха с първите слънчеви лъчи и зад храсталаците край Сота, съвсем в ниското, вражеската пътека наежваше жълти клони с тук ‒ там поотчупени и пообрулени филизи и вейки. Истински прекрасен ден за битка.
‒ Само почакайте до довечера – каза Льобрак с усмивка на уста.

Радостен трепет премина през армията на Лонжеверн. Врабчетата и кадънките чирикаха и писукаха над клонаците в овощните градини; децата запяха подобно на птичките, слънцето ги развеселяваше, правеше ги доверчиви, ведри и спокойни. Бяха забравили грижите от предишните дни и изядения от предводителя пердах, тъй че си поиграха на прескочи ‒ кобила чак до първия час. Звукът от свирката на отец Симон предизвика видимо стопяване на радостта, угрижени бръчки по челата, горчиви присвивания на устни и съжаление в очите. И това ако е живот."
Из книгата