Вътрешна сигурност. Бягството на Кери

Как започна всичко? Предисторията на хитовия сериал на "Вътрешна сигурност". Бейрут, 2006. Агентът на ЦРУ Кери Матисън едва се спасява от засада, докато отива на среща с нов информатор. Тя влиза в конфликт с шефа си и бързо е изпратена обратно в САЩ. Кери обаче разбира, че се готви мащабен терористичен акт и че в работата на Бюрото има сериозни пропуски. Тя започва собствено разследване, което ще я отведе обратно в Бейрут, а след това и в още по-горещи точки като Багдад и Рамади. Матисън скоро открива, че зад коварния заговор стои злият гений на лидера на "Ал Кайда" в Ирак - организацията, която по-късно ще се преобразува в Ислямска държава. Решена да спре терористите, Кери се озовава в центъра на бойните действия.

Романът "Вътрешна сигурност" е изпълнен със същото напрежение и същите неочаквани обрати, които превърнаха едноименния сериал в едно от най-обсебващите телевизионни явления. Тази завладяваща история ще ви запознае с неразкривани досега факти от миналото на главните герои в поредицата и ще потопи феновете още по-дълбоко в живота и в психиката на брилянтната Кери Матисън. Книгите на Андрю Каплан са определяни като "златен стандарт" в жанра и са преведени на над 20 езика. Това е първият му роман по сериала "Вътрешна сигурност".

"Най-добрият трилър по американската телевизия."
New York Post

"Къщата представляваше старомодна каменна сграда с изглед към град Бебнин и морето. Разпитвайки в местния фризьорски салон, единственото място в Близкия изток, къде­то да си жена е предимство, защото можеш да разбереш всичко за всеки, Кери научи, че родителите на Дима бяха починали. Но откри неин чичо от фамилията Хамдан и скоро след това седеше в гостната с една по-възрастна жена, Кхала Маджида, леля Маджида, пиеше студен чай по ливански, направен с ро­зова вода и кедрови ядки. Седяха на диван с лице към балко­на, остъклените врати бяха разтворени, за да влезе слънцето. Кери, облечена в дънки и пуловер, носеше своя хиджаб. Тя каза на леля Маджида, че е приятелка на Дима от Америка. Не сподели с нея, че Дима е мъртва - ФБР все още държеше в тайна от медиите самоличностите на нападателите.
– Казвала ли ти е, че баща и, Хамид Али Хамдан, беше привърженик на "Ал-Мурабитун"15? - попита на арабски ле­лята.
– Казвала ми е - излъга Кери. "Мурабитун" бе сред най- мощните сунитски войнстващи организации по време на дълга­та гражданска война в Ливан. Нищо такова не се намираше в досието на Дима и тя никога не беше разкривала това пред Кери или някой друг. Сражавал се е рамо до рамо с Ибрахим Кулайлат. Изра­елците го убиха през 82^-та – ние принадлежим на Аллах и нека тези синове на маймуни и прасета да гният в ада. Дима беше пеленаче. Беше и трудно, момиче без баща - разказваше леля Маджида.
– Разбира се - промълви Кери и се огледа. Изглеждаше немислимо, че тази изискана плейметка Дима, момичето, което познаваше всички, което можеше да е всичко, което поиска в християнския северен Бейрут, произлиза от тази консерватив­на сунитска среда.
И без пари. А след това майка и се разболя от рак - ле­лята поклати глава.
– Как е оцеляла?
– Баба и. И аз. Помагахме, но тогава тя отиде в Бейрут и след това не сме я виждали.
– Защо е решила да напусне Халба?
– Знаеш ли известната актриса Рана? Онази от телевизията?
– Рана Саади? - изрече Кери, а умът и препускаше. Не беше само снимката в списанието!
– Точно тя. Бащата на Рана и бедният Хамид Али, мястото на всички ни е при Аллах, бяха приятели в "Ал-Мурабитун". Рана дойде от Триполи и я отведе в Бейрут. Там щяха да станат модели. Предупредих я да не го прави. В Бейрут има много християни и неверници. Казах и, че това е харам. Но тя отвър­на: "Не разполагам с нищо друго освен външния си вид, Кхала. Това е единствената възможност, която имам. А и ще бъда с дъщерята на приятеля на баща ми".
– Защо Рана я взе?
– Икрам. Дълг на честта. Хамид Али беше спасил живота на Рана по време на гражданската война.
– Мин фатлеки, извинете ме, разбирам, че баща ѝ - мяс­тото на всички ни е при Аллах - е бил герой, но Дима не ми се струва да се интересува от политиката... нито е религиозна. Да не говоря, че тя не бе добро мюсюлманско момиче, но вие знаете какво имам предвид - каза Кери."
Из книгата