Малката черна рокля

Най-важното в една рокля е жената, която я носи.

"Сърцето ми спря за миг. Ето я на корицата на списанието! Тазгодишната малка черна рокля е моята! Сътворих я със собствените си ръце. Горд съм, че ще помогна на хиляди жени да се почувстват щастливи. Защото съм забелязал как тя кара млади момичета да се гледат в огледалото и за първи път да виждат, че оттам ги гледа жена; зрели жени да се въртят и оглеждат с нея като момиченца; очите на млади и стари мъже да се обръщат след нея. Обикновената жена се чувства необикновена в такава рокля, защото тя е вечна и носи мъничко магия."

Традицията на "Блумингдейлс" повелява всеки сезон да има една малка черна рокля - хита на сезона. Тя е върху кориците на списанията, по витрините на магазините, на червения килим. Това е Роклята - дискретна, елегантна, изискана. И всяка нюйоркчанка копнее да я има. Очарователен и сърдечен роман за Роклята на сезона и за съдбите на жените, върху които тя оставя отпечатък - продавачка, частен детектив, секретарка, студентка... "Малката черна рокля" преплита няколко истории и разказва за любовта, която може да те срещне на необичайно място, за втория шанс, за обидата от изневярата, за удовлетворението от работата, за житейската равносметка.

Джейн Л. Роузън пише статии за "Huffington Post" и има вече една издадена книга "The Thread". Работила е също така за филмови продукции, в телевизията и в компания за организиране на събития. Създател е на "All Gravy" - уебсайт и апликация за подаръци. Живее в Ню Йорк със съпруга си и трите им дъщери и черпи вдъхновението си от града и от хората в него.

"Имаше доста промени в модното ателие през годините, но аз малко или много си останах същият. Модата се изменяше драстично, но кройката си е кройка. Подплънките на рамото от 40^-те и 50^-те години бяха заменени от дрехите без презрамки от 60^-те и 70^-те. За разлика от мен, Макс се променяше заедно с времената. През 70^-те той харчеше пари за дискотеки и заедно с Дороти танцуваха по цели нощи. Поне така си го представях, защото никога не съм стъпвал в дискотека. През 80^-те си купиха състезателни коне и си правеха снимки в ложата на победителите. Те водеха бляскав живот. По-бляскав и от най-обемните подплънки за рамене, които отново се върнаха на мода през 80-те. Аз водех скромен живот и не бих го заменил за нищо друго на света.

В крайна сметка Макс се пенсионира и заедно с Дороти се преместиха в Палм Бийч. Тогава синът му Андрю пое бизнеса. Макс изживя живота си, както ми го беше начертал на кораба преди толкова много години. Постигна американската мечта. Единственият недостатък беше, че не понасяше Палм Бийч - казваше, че всички носели една и съща проклета рокля - на "Lily Pulitzer". Беше накарал сина си да обещае, че никога няма да ѝ направи реплика, и се шегуваше, че не е достойна да носи етикет на "Max Hammer". Но Андрю нямаше и намерение да копира "Lily Pulitzer" или изобщо когото и да било. Също както баща си едно време, той имаше план. Искаше "Max Hammer" да достигне нови висоти, като наблягаше на майсторството и качеството, с които бяхме известни, и създаваше оригинални произведения. Той интервюира дизайнери от Модния технологичен институт и от Колежа по дизайн в Роуд Айлънд, докато най-накрая намери своя отбор мечта. Те ми предаваха скици, а аз моделирах визията им. Работехме добре заедно и мисля, че вълнението от създаването на истинска мода беше нещото, което ме спираше да се пенсионирам по-рано. Кроячът, който ще наследи мястото ми, след като се пенсионирам, никога няма да работи като мен. Аз съм един от последните в бизнеса, който работи изцяло на ръка. Драпирам муслин на манекена и след това чертая кройката върху картон. С двете си ръце и със собствения си труд вземам творението на дизайнера и му вдъхвам живот. В наше време кройките вече се правят от компютри. Повечето кроячи понякога не виждат самата роклята до пробите. Но когато я видят, се надявам, че се отнасят с нея, както подобава. Изпипаната рокля носи много магия в себе си. Истинският шивач е като вълшебник. Предполагам, че онези подплънки за рамене ще се върнат отново на мода, но аз вече няма да съм тук, за да ги слагам. Това е последната ми есенна колекция. Погледнах отново снимката на Роклята ми върху корицата на "Уиминс Уеър Дейли"."
Из книгата