Андре Агаси: Открито

С почти фотографска памет Агаси ни разказва за всеки свой знаков мач и всяка своя важна връзка. Задкулисието на играта и показността на славата - тук сме свидетели и на двете. Освен ярките портрети на съперниците си от няколко поколения - Джими Конърс, Пийт Сампрас, Роджър Федерер - Агаси споделя за кратката си връзка с Барбара Стрейзанд и за обречения си брак с Брук Шийлдс. Разказва как увереността му е била подкопавана от дълбока депресия и разкрива грешката, която едва не му коства всичко. А след това за зрелищното си завръщане - епичния мач през 1999 г. на Откритото първенство на Франция, когато става най-възрастният играч, оглавявал световната ранглиста.

С лаконичен и образен език Агаси ни разказва за верния си брат, мъдрия си треньор, всеотдайния си кондиционен треньор... за всички, които са му помагали да поддържа баланс и най-после да намери любовта на живота си, Щефи Граф. Нейната тиха сила му дава куража въпреки непоносимата болка в гръбнака да се изправи срещу опасен опонент в двайсет и първата и последна година в кариерата си. През 2006 г. Агаси играе последния си турнир. На най-великото Открито първенство на САЩ той бележи паметно последно участие и ни оставя най-вълнуващия мач, с който по нечуван начин казва своето сбогом на спортната арена.

Открито е динамична и крайно откровена автобиография. Също като играта на Агаси, тя налага нов стандарт за стил, темпо и въздействие.

"На седем години съм и си говоря сам, защото ме е страх, а няма кой да ме чуе. Никой друг не ме слуша. Шептя тихичко: "Откажи се, Андре, просто се откажи. Хвърли ракетата и напусни корта. Влез вкъщи и хапни нещо вкусно. Поиграй си с Рита, Фили или Тами. Поседни до мама, докато плете или реди пъзел. Чудесно звучи, нали? Няма ли да е прекрасно, Андре? Няма ли да е прекрасно никога повече да не играеш тенис?". Но не мога. Не само защото татко ще ме погне с ракетата, но и нещо дълбоко в мен не ми позволява. Мразя тениса, ненавиждам го от дъното на душата си, но продължавам да играя, удрям топката цяла сутрин и цял следобед, защото нямам избор. Колкото и да ми се иска да спра, не спирам. Увещавам се да спра, но продължавам да играя и животът ми сякаш се върти около противоречието между онова, с което искам да се занимавам, и онова, което всъщност правя."
Андре Агаси

"Най-добрата автобиография на всички времена... това е, точка!"
Time

"Това е най-откровената, най-грамотно написаната и най-трогателната автобиография изобщо!"
Рик Райли, ESPN

"За разлика от повечето спортни автобиографии, "Открито" е изненадващо добре написан и откровен мемоар."
The New York Times

Открито е динамична и изпълнена с откровения автобиография, която ще допадне на всички поколения читатели. Истинска наслада за почитателите на спорта, книгата ще заплени дори онези, които не се интересуват от тенис. Също като играта на Агаси, тя налага нов стандарт за стил, темпо и въздействие. Изданието е избрано за Забележителна книга на New York Times, както и за книга на годината от Forbes, San Francisco Chronicle и Washington Post.

Книгата е част от поредицата Via Sine Fine на издателство Locus.

"Никой не ме попита дали искам да играя тенис, нито дали искам да го правя цял живот. Всъщност майка ми смятала, че съм роден за проповедник. Но по-късно ми каза, че още преди да се родя, татко си бил наумил да ме направи професионален тенисист. Когато съм бил на една годинка, обясни ми тя, съм доказал, че татко е прав. Докато съм гледал мач по тенис на маса, не съм мърдал глава, а само очи. Баща ми ѝ казал:
– Виждаш ли как мърда само очи? Природен талант е.

Майка ми разказва, че докато съм бил още в люлката, баща ми закачил над главата ми тенис топки на въженца и ме карал да ги удрям с хилка за тенис на маса, която залепял с тиксо за ръката ми. На три годинки ми даде ракета със скъсена дръжка и ми каза да удрям каквото си поискам. Специализирах се в удряне на солници. Обичах да изпълнявам с тях сервис през стъклото на прозореца. Веднъж ударих кучето. Баща ми обаче не се ядоса. За много неща се ядосваше, но никога за силни удари с ракетата. На четири годинки ме водеше да играя с тенис величия, отбили се в града, като се започна с Джими Конърс. Баща ми каза, че Конърс е един от най-великите играчи на всички времена. Аз се впечатлих повече от факта, че е подстриган на паничка като мен. След като поиграхме малко, Конърс каза на татко, че несъмнено ще стана много добър.

– Знам това - подразни се баща ми. – Не просто ще стане много добър.
Той ще бъде номер едно в световната ранглиста. Баща ми не искаше Конърс да потвърждава очевидното. Търсеше някой, който да подобри играта ми. При гостуванията на Конърс във Вегас татко му наплиташе ракетите. Баща ми е майстор на наплитането. (Няма по-добър от него в натягането на кордажа и натягането на обстановката.) Процедурата протича неизменно по един и същи начин. Сутринта Конърс дава на баща ми кашон с ракети, а осем часа по-късно с татко отиваме да му ги занесем в ресторант на Главната улица. Баща ми ме праща да вляза с наръча наплетени ракети. Моля управителя да ми покаже масата на господин Конърс. Управителят посочва към дъното на ресторанта, където Конърс седи с антуража си. Конърс е по средата, с гръб към стената. Аз му подавам мълчаливо ракетите.

Разговорът на масата замлъква и всички обръщат очи към мен. Конърс дръпва рязко ракетите и ги оставя на стола. За миг се чувствам важен, сякаш съм доставил току-що наточени шпаги на някой от тримата мускетари. След това Конърс ме потупва по главата, казва нещо саркастично за мен или за баща ми и всички на масата избухват в смях."
Из книгата