Любомир Котев - Ние сме народ от чичовци. Литературна анкета

"Писателят Любомир Котев е от Ямбол, но живее повече в Медвен - на педя от родната къща на Захарий Стоянов. Влиза в литературната джунгла като литературен критик, но не му допада ролята на платен клакьор. Пише три книги с разкази за града и две за селото, но си остава гражданин, превъплътил се в селски писател. В Амаркорд обобщава спомените си за детството, населено от всякакви чешити и градски легенди. Хвана се на акъла на набора си Христо Карастоянов и изтърсиха на пазара две книги с паралелни паранои: E.Г.Н.: Годината на тигъра и 2007: Оцелели спомени, за да създадат жанра огледални разкази. Въобще Котев подминава жанровите правила като бързия влак Сточна гара, за него писането е фриволно занимание, игра без много правила, това доказва с дилетанския си роман Херострат 1972. На всичкото отгоре се занимава и с народопсихология.

С народопсихологическите си залиски Любомир Котев не се прави на учен, тълкува автентичния българин, като чете Захарий Стоянов, Вазов, Алеко, Йордан Йовков, Чудомир. За писателя народопсихолог чичовщината е по-страшна от байганьовщината. От него научих, че Димитър Яръмов, който бе истински родолюбец, сломено казвал, че сме байганеещ се народ. Неологизмите байганлък и байганене си изковали двамата с Яръма, а чичовщината е на Любо. Той на- прави свой прочит на Йордан Йовков, за да ни покаже как невероятният художник опазва националната идентичност на българина. Книгите с фрагменти Народопсихологии и Multa paucis са поучително (а не похвално) житие на българския национален характер, а и заклинание: Познай себе си! Накрая на тоя пространен разговор-анкета мога да река с чиста съвест: Любо, време е да налееш! Да пием за теб. И за нашия опърничав народ!"
Тодор Коруев