Мамка му

Пощенска кутия за приказки, Мамка му и Дневник от панелните блокове Времетраене: 8:05 мин. Междупанелни войни Никола Крумов Времетраене: 0:48 мин. Малка каменна топка Никола Крумов Времетраене: 1:08 мин. Лейди Гергана Цветелина Цветкова Времетраене: 1:10 мин. Едно кило риалити Димитър Калбуров Времетраене: 0:59 мин. 158 удара в минута Димитър Калбуров Времетраене: 1:34 мин. Мръсни приказки - част 2 Времетраене: 1:06 мин. Не може да бъде. Разкази Мила Михова Времетраене: 0:54 мин. Живот в скалите Мария Лалева Времетраене: 0:55 мин. Супа в котката Никола Крумов Времетраене: 1:08 мин. Момичето, което пропадна в морето Акси О Времетраене: 0:49 мин. Еволюция Сара Дарвин, Ева-Мария Садовски Времетраене: 0:59 мин. Олигарх Елена Морозов Времетраене: 1:04 мин. Седем дни през юни Тия Уилямс Времетраене: 1:01 мин. Насаме с незабравимите Виолета Цветкова Времетраене: 1:07 мин. Всичко за спомен Стеф Джагър Времетраене: 0:50 мин. Крадецът на трупове и други страшни разкази Робърт Луис Стивънсън Времетраене: 0:52 мин. Плажът Алекс Гарланд Времетраене: 1:02 мин. Блусът на мъртвеца Рей Селестин Времетраене: 1:09 мин. Генът на съмнението Никос Панайотопулос Времетраене: 1:03 мин.

"Пощенска кутия за приказки" представя... "Пощенска кутия за приказки" е литературен формат, който от 2010 г. дава сцена на начинаещи български автори. Димитър Калбуров е един от най-популярните и харесвани автори от проекта. Дебютният му роман "Мамка му" е забавна история за всичко, на което се подлага един човек в името на любовта и секса.

"Само ще пусна една вода и се впускам в битка. Вдигам капака на тоалетната чиния, а вътре... някой е вършил по-се­риозна работа от тази, която аз възнамерявах върша... и не е пуснал водата. Но това не е най-лошото. Очевидно не се е из­бърсал, защото нито има хартия в казанчето, нито има кошче в помещението.
Не са нужни завидни детективски заложби, за да стес­ниш кръга на заподозрените и да стигнеш до мрачно заклю­чение за това кой е извършителят. Не... просто няма да мога. Ще поискам друга.
Намирам шефката и вече леко гузно я моля да ми пока­же следващата девойка. Води ме при някаква, която що-годе бива, даже на пет бири може да мине за шестица по десето­балната. Ще се прежаля. Подавам ѝ ръка да се запознаем, а тя започва да ми разказва за целия си живот, след което се опла­ква, че било много лейм да наричат красивите жени тъпи и тя например много обичала да чете книги. Въй! Интелектуалка. Питам я кои са любимите ѝ автори.
– Хорхе Коелю и Паоло Бегбеде.
– Да, знам ги. - Отговорих без капка ирония, което беше изключително трудно. – Добре, а любима книга?
– Ми... много са. Не мога така да избера.
– Хубаво де, кажи тогава коя е последната книга, коя­то си прочела? – Със сигурност от Еврофутбол биха ми дали най-много 1.20 коефициент да каже "Петдесет нюанса сиво". Последва минута мълчание в пълна концентрация.
– Оф, абе ти какво, тука да ме изпитваш по литература ли си дошъл или да ме чукаш? Давай да карами по същество. А, и да ти кажа, не обичам на задна, няма да ми го вкарваш много навътре, няма да ми пипаш косътъ и пляскането по задника са таксува допълнително между петдесет стотинки и левче, в зависимост от силата на удара. – С всеки изминал мо­мент ми се струва все по-нелепо, че накрая аз трябва да платя на нея, ама карай, нали няма да се женим. Приближавам се и тръгвам да я събличам.
– А, нье, нье. Сютюена по време на секс не си го свалям. Чорапити също. – Оф... Започвам да ѝ правя намеци с очи да се спуска надолу, а тя ме гледа като теле. Окей, явно не е от досетливите. Прокарвам пръсти по шията и отмествам кичур коса зад ухото ѝ. После поставям ръката си на тила ѝ и нежно я подбутвам към проекта Южен поток, но срещам необичай­на съпротива.
– О, нье, нье. Свирки ни прая.
– Моля?! – Ай, сиктир! Всичко друго мога да приема, но това е прекалено. Директно станах и започнах да се обличам.
– Ам, ти ко, няя ли да ма ибьеш?
– Ми, май не. Нещо ми е ниско либидото в последно време. Съжалявам, не е в теб проблема. В мен е.
Отново намерих мадам Диди.
– Много се извинявам, но ще може ли за последно да ми предложите нещо друго. С предната имаме непреодолими несходства в характерите и няма как да ни се получи, дори за едното чукане. - Тя пак ме повежда по коридорите. Надничам плахо в следващата стая.
– Абе, това е мъж, бе! И не, че е от каквото и да е значе­ние, ама е по-грозен и от оная с неизбърсания задник!
– Той може да е мъж, но би могъл да бъде и жена. Лично ти гарантирам, че не си имал по-страстна и жарка любовни­ца! - Гордо заяви Диди.
– Знаете ли, мисля, че ми стига толкова за днес. Ще дойда някой друг път, че то стана никое време. - Бих се вър­нал най-рано след шест месеца, ако дотогава все още не съм правил секс. За момента развявам бялото знаме, давам десет лева на мадам Диди за загубеното време и си тръгвам. В този момент виждам в края на коридора изящно момиче с такова тяло, че дори бих ѝ простил ако носи клинове с гащи. Връ­щам си думите назад! За такава жена бих платил хиляда лева, дори да имах дълг от десет милиона. Моментално изпъчвам гърди и правя най-съблазнителната физиономия, на която съм способен.
Уви, тя не просто не ме отрази, а дори не ме и погледна. Направо чувах Графа да ми пее на ухо: "Невидим! За нея ся­каш си невидим! За нея просто си невидим!"
Буквално секунда преди да изръся: "Е тая искам!", за­говори Диди.
– А, маме! За парички ли си дошла? - Изважда няколко петдесетачки и ѝ ги подава. – Дъщерята. Ще става докторка. На мама гордостта!
Добре, че не успях да си отворя голямата уста, че си­гурно щеше да побеснее, че съм помислил дъщеря ѝ за прос­титутка и като нищо можеше да извика оня с големите ръки, който назовава всички анаболи на галено, сякаш са му първо­родни рожби, да ме постави от неправилната страна на секса. Дойдох уж, за да си спестя главоболия, а то се оказа в пъти по-трудно. Явно тука е така...
Всъщност по-добре, че нещата се развиха по този на­чин. По-добре да съм назадоволен, отколкото да ме преслед­ват мрачни спомени за едновежди жени.
Доближавам се до изхода и посягам към дръжката, но някой разбива вратата с шут и ме нокаутира. Събуждам се по очи на пода. С белезници съм, а до мен са наредени я по праш­ки, я чисто голи всички труженички на така наречения клуб за джентълмени. Чудно, строен съм барабар Петко с курвите. Фокусирам мадам Диди, която говори с полицай с маска. – Ама, моля ви се, г-н полицай. Аз тук съм едва чистач­ка. Чистя пепелници и засъхнали петна от семенна течност. Ето този там е сводникът!
Сочи към мен.
Мамка му."
Из книгата