Призраци в моята глава

"Призраци в моята глава" - носител на наградата "Брам Стокър" - 2015 г. Животът на семейство Барет, обикновена провинциална фамилия, започва да се разпада, когато тяхната четиринадесетгодишна дъщеря Марджъри проявява признаци на остра шизофрения. Отчаянието на родителите ѝ се задълбочава, тъй като лекарите не са в състояние да спрат неудържимото плъзгане на Марджъри към бездната на лудостта. Докато домът им се превръща в къща на ужасите, те неохотно се обръщат за помощ към местен католически свещеник. Отец Уондърли предлага да прибегнат към екзорсизъм, тъй като вярва, че крехката тинейджърка е обладана от духове. Същевременно свещеникът се свързва с местна продуцентска компания, която проявява интерес да филмира борбата на семейство Барет с демоните. Фамилията е принудена да приеме предложението поради главоломно трупащите се сметки за лечение и четиримата скоро се превръщат в неочакваните звезди на хитовото риалити шоу "Обсебването". Когато събитията в къщата на семейство Барет прерастват в истинска трагедия, шоуто и шокиращите инциденти, които то улавя, се превръщат в градска легенда. Петнадесет години по-късно авторка на бестселъри интервюира Мери, по-малката сестра на Марджъри. И докато Мери си припомня тези отдавна отминали събития, случили се, когато тя е била само на осем години, на повърхността започват да изплуват дълбоко заровени тайни и болезнени спомени, които се сблъскват по неочакван начин с излъченото по телевизията.

"Призраци в моята глава" е смразяващ трилър, който брилянтно съчетава семейна драма и психологически съспенс, подсилен с модерна, но също толкова въздействаща интерпретация на жанра на ужаса. Филмовите права на "Призраци в моята глава" са откупени и лентата ще бъде продуцирана от компанията на Робърт Дауни Джуниър. "Призраци в моята глава" е заплетен психологически роман на ужаса, който повдига множество въпроси за връзката между спомените и реалността, науката и религията и самата същност на злото.

"Призраци в моята глава" на Пол Трембли буквално ме смрази от страх, а аз не се плаша лесно."
Стивън Кинг

"Великолепният роман на Пол Трембли "Призраци в моята глава" не е просто история на ужаса, а творба от по-сериозен калибър. Книгата спуска над читателя изящна мъгла от перфектно балансирана тайнственост, в която всеки сам решава кое е истина и кое - не."
Ню Йорк Таймс Бук Ривю

"Отец Уондърли все още беше във фоайето с мама. Вече не чувах какво си говореха. Той внимателно стисна и двете ѝ ръце, после я остави във фоайето. Когато мина покрай мен, ме докосна по рамото, благодари ми за помощта и ми каза, че съм се справила страхотно и може би отново ще има нужда от помощта ми. След това и той отиде да се присъедини към групичката около Кен и на свой ред го обсипа с въпроси. Кен вдигна ръце, за да ги накара да замълчат. После каза на групичката, че името на демона Идра му се е сторило познато, когато за пръв път го е чул, докато е гледал всичко от караваната, но не беше успял да си спомни точно кой или какво било това, така че проверил в интернет. Идра беше един второстепенен демон от измислената вселена в литературните произведения на ужасите на писателя от началото на двадесети век Х. Ф. Лъвкрафт - вселена, в която съществуваха безименни Древни богове и чудовища с пипала от други измерения. Кен подчерта, че демонът Идра е напълно измислен и не се среща никъде в юдео-християнската или езическата традиция. И допълни колко интересно било, че в текстовете на Лъвкрафт този демон се появявал в изкусителен женски облик.
Доктор Нейвидсън каза:
– Марджъри говореше с мъжки глас, когато беше под предполагаемото въздействие на Идра.
Отец Уондърли каза:
– Демонът крие истинската си самоличност. Винаги прави така, до самия край.
– Защо тя каза, че ти ще си го чувал? - попита татко. – Да не би да си говорил с нея и да си ѝ разказвал такива неща?
Татко не крещеше на Кен, но говореше достатъчно силно, така че отец Уондърли да се обади:
– Спокойно, Джон.
– Какво? Не, с Марджъри не сме си разменяли нещо повече от поздрави още от първите интервюта насам, когато пристигнахме. И искам да подчертая, че не знаех този демон по име. Наложи се да го проверя в интернет. Искам да кажа - да, аз наистина съм голям почитател на Лъвкрафт като писател и прочие, но Идра е толкова второстепенен герой, че дори не си спомнях за него.
– Тогава тя откъде знаеше, че си му почитател?
Татко говореше така, сякаш искаше да се скара с него.
– Боя се, че всички знаем какъв е ужасният отговор на този въпрос - каза отец Уондърли.
Кен сви рамене и каза:
– Вижте, сигурно просто ме е видяла с тениската ми на Лъвкрафт с логото на университета "Мискатоник".
– Не е много вероятно - каза татко. – Нито едно четиринадесетгодишно момиче не може да направи тази връзка.
– Лъвкрафт е доста известен писател. Може и сама да се е досетила. Или е проверила името на измисления университет в интернет и е стигнала до името на Лъвкрафт и на Идра в "Уикипедия". Това не е толкова голяма крачка, така че според мен..."
Из книгата