Завихряне

Вера Петрова ни завихря от първите редове в церемонията на маите за посрещането на новия земен цикъл на 21 декември 2012 г. на свещената пирамида Чичен Ица, церемония, в която тя самата участва. Оттам ни повежда на пътешествие из магични места - пирамиди, и не само - по цялата земя: Мексико, Гватемала, Аризона, Колумбия, Индия, Босна, Странджа. Но книгата не е пътепис. Разказът "Разговор с Любовта" задава тона ѝ - тя е сякаш един особен, постоянен диалог с Любовта. Героите на Вера са хора, които не се срещат всеки ден: откриватели, духовни учители, шамани, племенни вождове, дервиши. "Благодарна съм, че не се налага да ги измислям", споделя авторката. Посоката на пътешествието се оказва една - навътре в себе си, там където се раждат чувството за свързаност с Вселената и мъдростта на сърцето. Космическите илюстрации са на талантливата Сара Христова.

Вера Петрова е любител на пирамиди и някога повече пътешественичка, сега повече пишеща. Някога преподавател в университет, сега доброволец за смислени каузи. Някога преводач на художествена литература на италиански, сега на български. Някога и сега: майка на две дъщери, жител на две страни, автор на две книги, "Вместо книга" и "Завихряне".

"Малко по-късно, седнали на тревата около пирамидата, се чувствахме като на огромен празничен семеен пикник. Най-различни церемонии се провеждаха по огромните поляни наоколо - кой както иска и както го разбира. Появиха се професионални камери, хората прииждаха, но никакво напрежение не се усещаше, както би се очаквало от събирането на тълпи хора. Напротив, ставаше все по-весело, оживено, леко, красиво, приповдигнато. Не ни се отлепяше оттам. Изведнъж се разсмях с глас. Моето послание го бях получила още преди церемонията. По-рано през нощта, когато тръгвахме с автобуса в тъмното към подземното езеро, си помислих, че очаквам послание. Нещо голямо, нещо величествено. Нещо, заради което бях дошла от другия край на земята, защото можех да го чуя само тук и само в този ден. Точно когато си го помислих, автобусът направи рязък завой, за да се плъзне покрай дълга стена, която преграждаше улицата.

На нея с големи букви беше изписано: Diviertete! Някак имах усещането, че е написано там само заради мен: Забавлявай се! И сега, излегната на слънцето на тревата под пирамидата, разбрах - това е посланието, което съм очаквала. Колко обикновено изглеждаше. Но не беше. Това беше изкуство, което трябваше да усвоя. Висшата мъдрост на лекото сърце. Имах задача за изпълнение и тя не беше лека. Лекотата не е лесна. Или си се родил с нея, или трябва да я възнамериш, да се научиш да я цениш и да добиеш мъдрост, за да я търсиш във всяка ситуация. И когато един ден, както египтяните твърдели, застанеш на прага на отвъдния живот и поставят сърцето ти на едната везна, на другата ще има перце. И сърцето ти трябва да е по-леко, за да преминеш... Уроците едва започваха. Е, имах още почти година, докато стана старейшина според разбиранията на маите. На петдесет и две. Още не знаех, че това ще се случи в Египет. И че междувременно близо до една друга пирамида, за която светът все още почти нищо не знаеше, щях да срещна Любовта и да си говоря с нея. А после тя щеше да ми изпрати човек, с когото да я споделя. Ситлали Май. Олекни, за да обикнеш."
Из книгата