Градината на злото и разкази

В книгата на издателство "Изток - Запад" присъства романът "Градината на злото" и селекция от разкази на Брам Стокър. Ирландският майстор на ужасите Брам Стокър е автор на дванадесет романа, три сборника с разкази и четири книги с пътеписи и спомени. Най-популярната му творба обаче е вампирският роман "Дракула", по който от 1931 до 2006 година са заснети цели 27 различни филмови версии. "Градината на злото" е друго забележително произведение на твореца, известно още със заглавието "Леговището на Белия дракон". По този роман също има създадена филмова продукция. Любопитна подробност е, че има сходство между "Птиците" на Хичкок" и "Градината на злото" на Стокър, като това едва ли е случайно. Известно е, че за лентата си Хичкок е използвал разказ на Дафни дю Морие от 1952 година, но страшната история с птиците на Стокър е писана много по-рано - през 1911 година. Така че е напълно възможно тя също да е оказала влияние върху гениалния режисьор. Освен "Градината на злото", в сборника са включени още шест разказа, издържани в стила на класическия ужас на фона на прекрасни пейзажи. Читателите ще станат свидетели на странни приключения в света на свръхестественото, свързани с живота в Англия, Шотландия, Германия и Франция отпреди сто и повече години.

Брам Стокър е роден в Ирландия на 8 ноември 1847 година. Като малък е болнаво дете и прекарва първите седем години от живота си на легло. През този период майка му разказва истории и легенди, много от които със свръхестествени и страховити мотиви. Вероятно това е и причината бъдещият писател да твори в тази сфера. По-късно учи история, литература, математика и физика в Тринити Колидж в Дъблинския университет. Стокър работи като театрален критик в родната Ирландия, преди да се премести в Англия. Повод за това пък става запознанството му с известния актьор Хенри Ървинг. Писателят прекарва голяма част от живота си в Лондон, като в продължение на 27 години менажира "Lyceum Theatre" - театъра, където играе Ървинг. Сред приятелите на Брам Стокър са имена като Оскар Уайлд и сър Артър Конан Дойл. По време на пътуване до САЩ се запознава със своя литературен кумир Уолт Уитман. Брам Стокър умира на 20 април 1912 година в Лондон.

"Любопитството накара Адам Солтън да напусне леглото рано сутринта, но когато се облече и слезе долу, установи, че независимо от ранния час сър Натаниъл го е преварил. Старият джентълмен беше напълно готов за дълга разходка, затова незабавно потеглиха. Сър Натаниъл мълчаливо го поведе на изток, надолу по склона. Когато се спуснаха, а после отново се изкачиха, двамата се озоваха в източния край на стръмен хълм. Беше по нисък от възвишението, на което се намираше замъкът, но така разположен, че доминираше над различните хълмове, увенчаващи планинската верига. По цялото продължение на хребета на повърхността се подаваха скали, голи и безрадостни, на които с прекъсвания се редуваха като природни дадености сурови стени от зъбери. По форма хребетът наподобяваше част от кръг, като върховете му оставаха по-навътре, на запад. В средата се издигаше Замъкът – на най-високото място. Между видовете скални образувания имаше групи дървета, различни по размери и височина, а сред някои от тях в светлината на ранната утрин се виждаха сякаш развалини. Каквото и да представляваха, градежът им бе солиден, от сив камък, вероятно варовик, грубо одялан, а не с естествени форми. Склонът на целия хребет беше стръмен до степен, че на места дърветата, скалите и сградите изглеждаха надвиснали над равнината, през която течаха множество потоци. Сър Натаниъл спря и се огледа, сякаш не искаше да изпусне нищо от впечатляващата гледка. Слънцето се беше изкачило по небето на изток и всичко се открояваше до най-малките подробности. Той разпери ръка, сякаш искаше да привлече вниманието на Адам към безкрая около тях. Подир това тръгна по-бавно, сякаш приканваше да не изпускат от поглед и най-дребното нещо. Адам се оказа старателен и съсредоточен ученик и повтаряше точно движенията му, като следеше или се опитваше да следи всичко."
Из книгата