В книгата В орибита Саманта Харви ни повежда на вълнуващо пътешествие из Космоса заедно с екипажа на международна космическа станция, шестима астронавти и космонавти: един италианец, един американец, една англичанка, двама руснаци и една японка. За един ден в орбита те посрещат 16 изгрева и 16 залеза, събират метеорологични данни, правят научни експерименти, подлагат на проверка пределите на човешките възможности, но най-вече наблюдават, любуват се на притихналата ни синя планета, преминават през континенти и сезони, над ледници и пустини, над заснежени планински върхове и бурни океани. И разсъждават колко крехък е ... |
|
|
От авторката на "Любов" - Елиф Шафак. ... В минутите след смъртта си Текила Лейла си спомня живота - започнал с надежди и завършил... Всъщност завършил. Обаче не е толкова просто, нали? Приятели, семейство, любов, сълзи, омраза, мечти. Всичко протича пред очите ни за десет минути и тридесет и осем секунди. Казват, че това е времето, през което мозъкът все още продължава своята дейност, въпреки че сърцето е спряло. Но как е възможно да събереш цял един живот в минутите, необходими за завирането на чайник? ... |
|
|
В един от най-силните романи от последно време Казуо Ишигуро проследява съдбата на трима приятели. Трийсет и една годишната Кати се връща назад във времето, за да разкаже за наглед идиличното им детство в откъснато привилегировано училище и за по-нататъшния им път в един свят, където те се натъкват на въпроса кой всъщност иска всички да сме еднакви и взаимозаменяеми, защо се налага да доказваме, че имаме душа, защо жестокостта се е превърнала в норма, защо се примиряваме безропотно с неправдата, защо постоянно предаваме онези, които обичаме най-много. Определен от сп. "Тайм" за най-добър роман на 2005 г и ... |
|
|
Една жена, повалена от треска, е споходена от призраци от миналото. Това са четирима души, които е обичала: важна личност, чиито думи все още отекват в нея; приятелка, сякаш изчезнала от лицето на Земята; любов, обречена на мимолетност; и друга, обречена на безвремие. Това е роман с четири портрета и хиляди детайли - за един хипнотизиращ танц, за няколко захабени книги и за три празнични рокли. Може ли обичаните от нас наистина да изчезнат? И кой всъщност е обект на портрета? Човекът, когото рисуват, или този, който държи четката? Романът печели награда Аугустприсет за най-добър роман, 2022 г. и награда Афтонбладет, ... |
|
|
Красиво написана книга за човек, който има добър живот, но в един момент се оказва, че има и съвест. Годината е 1985-а, а в ирландското градче Ню Рос декември е месец на врани. Редом с тях витае и една отдавнашна черна тайна. Малко преди Бъдни вечер Бил Фърлонг, търговец на дърва и въглища, трябва да понесе бремето на морална дилема: дали да си затвори очите за престъпленията, които години наред се извършват в близкия католически манастир, или да прояви доблест, за да спаси онеправдани човешки души. С пестелив и прецизен език Клер Киган ни потапя в млечната светлина на зимата, сякаш в хипнотичната атмосфера на друго, ... |
|
|
Роман за границите на робството и какво означава да си свободен. Еси Едужън е от ганайски произход. Тя се интересува от проблемите на чернокожите и споделя, че прави впечатление навсякъде, където се появи. "Това ми е причинило не малко дребни инциденти - казва тя. - Трудно е да си различен. Може би затова винаги пиша истории за хора, които не са част от мнозинството." Романът започва с ужасяващи сцени в захарна плантация в Барбадос през XIX век, видени през очите на 11-годишния роб Уошингтън Блек. Но целта на авторката не е само да разкаже жестоката история на колониалното робство. Акцентът е върху вътрешния ... |
|
|
Номинирана за "Ман Букър" 2011. ... Майката на мъртвото момче пазеше кръвта. Искаше тя да си остане там, личеше си. Дъждът напираше да плисне и да я измие, ама майката нямаше да му даде. Дори не плачеше, просто стоеше скована и озверяла, все едно това ѝ беше работата - да подплаши дъжда обратно горе в небето. Един гълъб се оглеждаше за манджа. Нагази право в кръвта. Даже и той беше тъжен - личеше си по това, където очите му бяха целите розови и мъртви. Цветята вече бяха клюмнали. Имаше снимки на мъртвото момче с униформата от училище. Пуловерът му беше зелен. "Моят пуловер е син. Моята униформа е по- ... |
|
|
Нобелова награда за литература. ... 1948 г., Япония строи наново градовете си след опустошителната за страната Втора световна война. Хората се опитват да преглътнат поражението и вече гледат към бъдещето. В залеза на дните си прочутият художник Масуджи Оно, който е загубил във войната жена си и сина си, запълва времето със своята градина, с двете си вече пораснали дъщери, със старите приятели по осветените с фенери тихи заведения. Но спомените го връщат отново и отново към миналото, към живота му, белязан от възхода на милитаризма. И към въпроса за вината, за угризенията, за дълга и самотата в този толкова променлив свят. ... |
Рейтинг: 2.45 / 22 гласа
