"В тази книга Иван Гранитски се отправя по трудния път на сравнение между поетичната и пластичната метафора в българското изкуство от втората половина на ХХ век. Изкусителна и сложна задача. Няма съмнение, че нашата наука за изкуствата се нуждае от осмисляне и преоценка на този противоречив период. Това е време на формиране на нови оценки за идеалите, на разочарования и надежди, на освобождаване от догми, съпроводени с истински битки на поети, художници, артисти, музиканти с официалната идеология.
Време на болка, но и на подем. Тази социално-психологическа атмосфера беше като кипящ котел, от който, като в мита, се родиха изключителни таланти във всички сфери на културата."
Иван Маразов
"Бях на самият връх на мойта младост.
Бях див, несъразмерен и красив.
Обичах те без милост аз − със ярост −
и се учудвам, че останах жив.
Бях млад, красив и неправдоподобен.
Как падах аз над тъмният ти глас.
Виновен съм − от твоя скръбен спомен
не справедливост − милост искам аз.
И пак сънувам оня светъл хаос...
(Не подозирах, а съм бил щастлив.)
Обичах те без милост аз − със ярост.
И съжалявам, че останах жив."
Христо Фотев
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
 |
|
|
0700 4 55 66
на цената на един
градски разговор |
