Колапсът - човешките общества между успеха и провала

Една от основните поуки, които можем да извлечем от колапсите, в които изпадат обществата на маите, анасазите, на обитателите на Великденския остров и всички останали в миналото (а и от съвсем скорошното рухване на Съветския съюз), е тази, че стремителният упадък на едно общество може да започне само едно-две десетилетия, след като то е достигнало своя апогей като брой на населението, богатство и мощ. В този смисъл траекториите на тези общества не следват обичайния ход на живота на отделната личност, чийто упадък настъпва бавно и постепенно, със стареенето. И причината е съвсем проста: максималният обем на населението, благосъстоянието, потреблението на енергия и производството на отпадъци означава и максимално въздействие върху околната среда, а то на свой ред означава, че във всеки момент може да надхвърлим отредения ни ресурсов лимит. Затова не е толкова изненадващо, че общественият упадък така често настъпва скоро след обществения възход.

Този въпрос - дали колапсите на древните общества имат паралели и днес и какви поуки ни предлагат - съвсем не е отворен за дебати. Той е по-скоро реторичен, защото подобни колапси се случиха и напоследък, а други предстоят в най-скоро време. И истинският въпрос е: Още на колко страни ще се случат?

Джаред Мейсън Даймънд е американски еволюционен биолог, физиолог и биогеограф. Известен е с книгата си Пушки, вируси и стомана (1998), която изследва географските, културни, природни и технологични фактори, които са довели до доминиращата позиция на европейската култура в света. Книгата печели наградата Пулицър.

Джаред Мейсън Даймънд е роден на 10 септември 1937 г., в Бостън, в еврейско семейство имигранти от Източна Европа. Баща му е лекар, а майка му - учителка, музикантка и филоложка. През 1958 г. Джаред получава бакалавърска степен от Харвард, а през 1961 г. - докторска степен по физиология и биофизика от Тринити Колидж. От 1966 г. е професор по физиология в Медицинския факултет на Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA).

Още преди да навърши 30 години той прави и втора паралелна кариера в областта на екологията и орнитологията в Нова Гвинея и ръководи няколко експедиции в района.