Консуело - том 2

"Щом почувства, че настъпва сгоден случай, Консуело излезе от гостната и отиде в градината. Слънцето беше залязло, а бледните ранни звезди кротко сияеха в небето, все още розовеещо на запад, ала вече мрачно на изток. Младата актриса жадуваше да подиша чистия, прохладен въздух, така характерен за пържите есенни вечери. Страстна изнемога душеше гърдите ѝ; в нея се пробуждаха угризенията на съвестта и същевременно девойката призоваваше всичките си сили да окажат помощ на волята ѝ. Задаваше си въпроса: "Как да разбера дали обичам или ненавиждам?" Консуело трепереше, сякаш усещаше, че смелостта я напуска в най-опасната минута от живота ѝ; за първи път тя не намираше в себе си правотата на началната подбуда и онази свещена вяра в чистотата на намеренията си, които неизменно я поддържаха в изпитанията. Напусна салона, за да избяга от чара, който Андзолето упражняваше върху нея, и същевременно изпепеляваше някакво смътно желание венецианецът да я последва. Листата бяха започнали да падат. Когато шумоляха след полите на роклята ѝ, тя си представяше, че дочува нечии стъпки; готова да побегне, без да дръзне да се обърне, спря внезапно, сякаш прикована от вълшебна сила..."
Из книгата

Жорж Санд е литературният псевдоним на френската писателка Амандин Орор Люсил Дюпен по мъж баронеса Дюдеван. Жорж Санд е автор на многобройни романи, разкази, повести, пиеси и журналистически текстове. Нейният първи роман - "Rose et Blanche" е публикуван през 1831 година. Тя не само приема мъжки псевдоним, но и започва да се появява в обществото с мъжки дрехи. Това, разводът ѝ през 1835 г. и свободното ѝ поведение допринасят за нейния, донякъде скандален за епохата, облик. Сред любимите на Жорж Санд са композиторите Ференц Лист и Фредерик Шопен, както и писателите Алфред дьо Мюсе и Проспер Мериме. Известна е обширната ѝ кореспонденция с Гюстав Флобер.