Скъпа Емма

Посланията на един баща към неговата дъщеря. Ще прочетете тази малка книжка на един дъх. Ще ви стопли, ще ви трогне, ще ви вдъхне надежда и оптимизъм. Ще ви сграбчи още от първата страница. Ще бързате да видите как продължава историята на Гарт Калахан и неговата дъщеричка Емма, за да присъствате на чудото, на щастливия край. Тази книга е за чудото на живота и на любовта. За силата на човешкия дух. За истински важните неща. За начина, по който възпитаваме децата си и за посланията, които им оставяме. Но тя не е само за общуването с децата ни. Тя е за всички нас, за ежедневните дребни жестове и думи, с които напомняме на близките си своята любов и им вдъхваме кураж, насърчаваме и вдъхновяваме. Тази книга ни учи, че животът е в нашите ръце. Че дори и да ни остава един ден, ние трябва да го изживеем с хъс, с любов и внимание, да се борим за него. Борете се! Радвайте се на близките си! Животът е чудо!

"Скъпа Емма, понякога, когато имам нужда от чудо, поглеждам в очите ти и осъзнавам, че вече съм създал едно."
С обич, татко

Гарт Калахан е израснал в малкото градче Порт Лайдън, щата Ню Йорк, а живее близо до Ричмънд, щата Вирджиния, заедно със съпругата си Лиса и дъщеря си Емма. Неговата обичана дъщеря е източник на вдъхновение на тази прекрасна, човешка история. Всяка сутрин, когато опакова обяда на Емма, Гарт добавя малка изненада: една "салфетка бележка" - кратко, мило съобщение до Емма, в което той изразява своята любов, насърчение и гордост. Наскоро след като Емма навършва двадесет години, Гарт разбира, че има рак на бъбреците. И когато се изправя срещу болестта, тези малки кратки бележки до момиченцето му, придобиват особена важност и смисъл. Точно болестта му напомня колко е крехък животът и кое е истински важното в него. За Гарт всеки ден се превръща в скъпоценен дар, а всяка дума, написана върху салфетките, във важно завещание до неговото любимо дете. Гарт не знае колко време му остава. Той си дава сметка, че може да не доживее абитуриентския бал на Емма, че може да не е до нея, когато тя расте и се нуждае от бащиния му съвет. И той дава обещание: Каквато и да е съдбата му, Емма всеки ден до завършване на училище ще има своята лично написана от него бележка на салфетка в обяда си. Емма винаги ще има до себе си думите на своя баща, неговите уроци и съвети.

Историята на Гарт Калахан трогва цяла Америка. Хиляди родители се вдъхновяват от неговия опит, започват да споделят в социалните мрежи свои собствени послания и бележки, обръщат поглед към ежедневното общуване с децата и близките си. "Скъпа Емма" ни кара да да погледнем по различен начин на съвсем обикновени неща и да си зададем въпроса: Нима в дигиталното време, в което живеем, не е по-добре да напишем нещо на хартия, да оставим на близките си частичка от себе си. Нима, ако след години намерим пожълтяло парче хартия с почерка на любим човек, с малка рисунка и няколко думи, това няма да бъде безценно съкровище за нас. Живеем в матрица, в която непрекъснато оглеждаме собственото си отражение в телефони и компютри, в която се въртим в омагьосания кръг на работа, кариера, кредит, скъпи придобивки... И често забравяме да бъдем с близките си хора, да им показваме чувствата си, да контактуваме с тях, да демонстрираме любовта си. А това изисква усилия, напомня ни Гарт Калахан. Тази книга е едно напомняне на простите истини - защо живеем, какво ще остане след нас, какви ценности оставяме на децата си, за какво ще мислим в последния си час... На последния въпрос авторът еднозначно отговаря: За хората, които сме обичали. За това, което изпълва дните ни със смисъл. За любовта. И независимо, че книгата е написана от смъртно болен човек, тя е не е за смъртта. Тя е за живота! Тя ни учи да живеем! Тя носи мощно, и в същото време много простичко послание: Давайте! Показвайте любовта си! Не жалете сили за това! А тази любов е спасителна за нас. Тя може да ни извади от онзи транс, в който живеем. Тя може да победи дори болестта.

"След няколко седмици вече бях свикнал с новия си работен график. Един ден работех от вкъщи и бях в кухнята, когато Емма си дойде от училище. Строполи тежката раницата на земята и започна да рови в нея. Извади кутията си за обяд и я занесе в трапезарията, само на няколко крачки от мен. Полюбопитствах какво прави, надзърнах през вратата и я видях как вади бележката ми и я къса. Не бях сигурен дали виждам правилно и все пак бях шокиран. Толкова ли беше неподходяща салфетката ми? Опитах се да си спомня какво бях написал. Може би просто не ѝ беше ден. Поех си дълбоко въздух и отидох при нея. Поставих ръката си на рамото ѝ и тя ме погледна.
– "Какво правиш, миличка? Не ти ли хареса бележката?" - челото ѝ се сбръчка в недоумение и изведнъж тя осъзна какво я питах.
– А не, татко, не е това - отвърна с усмивка. – Чакай, връщам се веднага - Емма се втурна по стълбите и след няколко секунди (напоследък все повече се учудвах на енергията ѝ, тъй като за мен изкачването на стълбите беше мъчение) се върна с черно-бяла тетрадка с твърди корици в ръце и гордо ми я подаде. Отворих я и видях моите бележки на салфетки, старателно подредени и залепени. Дори си беше направила труда да напише датите до всяка бележка. Очите ми се навлажниха. Не можех да повярвам, че беше отделила от времето си да го направи. Когато видях събрани бележките, с моя почерк и личните ми послания, разбрах колко важни бяха те за нея. Наведох се и я прегърнах силно. – Благодаря ти, Емма. За мен значи толкова много, че си... ги запазила, казах в несполучлив опит да контролирам емоциите си. Седнах на пода и я взех в обятията си, докато разлиствахме страниците. Докато преглеждах внимателно колекцията ѝ, видях на някои места откъснати бележки. Гледах нашата връзка, моя израз на любов и оптимизъм, надлежно събрани в една тетрадка. И тогава видях датата... "Скъпа Емма, ако можех да ти дам едно нещо в живота, щях да ти дам способността да се виждаш през моите очи. Само тогава ще осъзнаеш колко си специална за мен. С обич, татко."
Из книгата