Три пиеси: Амфитрион. Психея. Учени жени

Близо половината от пиесите на Молиер са предназначени за грандиозните дворцови спектакли на Краля Слънце и са създавани с оглед на синкретичното въздействие на различни изкуства (музика, танци, песни) редом с драматичното. Такива са пиесите Психея и Амфитрион, които отразяват и влиянието на античната материя върху галантната естетика на класицистичния XVII век. Тези пиеси досега не са превеждани на български език. Читателят ще може да ги открие тук, допълнени с нов превод на комедията Учени жени, който с майсторство и прецизност отразява и най-малките нюанси в силно театрализирания драматичен изказ на великия Молиер.

През 15-годишната си театрална кариера в Париж 1658 - 1673 великият френски драматург Жан-Батист Поклен, известен със сценичното име Молиер, написва, поставя и изиграва общо 30 пиеси. Днес широката публика обичайно познава само няколко измежду тях като Тартюф, Дон Жуан или Мизантроп, обявени от театралната и литературната критика за най-представителни за творчеството на Молиер. И днес повечето от творбите му остават незаслужено в сянка.

Жан-Батист Поклен, известен със сценичното име Молиер, е френски драматург, режисьор и актьор, майстор на комичната сатира. Смятан е за душата на Комедѝ франсез, която съчетава елементи на италианската Комедия дел арте с изящността и чувствителността на френския хумор. Сатирата на Молиер често привлича критиката на моралистите и най-вече на Римокатолическата църква заради неговите атаки срещу религиозните лицемери и двуличници. Някои от творбите му дори са били забранени от Църквата. Ако в своите ранни комедии Молиер провежда линията на социална сатира много внимателно и то главно при второстепенни персонажи, то в своите зрели произведения той се цели директно във върхушката на феодално-аристократичното общество в лицето на привилегированите класи - дворянството и духовенството, като създава образи на лицемери и развратници в папски раса̀ и напудрени перуки.