Сони бой

Когато младата холандка Рика среща Уилям, животът и на двамата се променя в миг. Годината е 1911 и бракът между тях е скандален, тъй като принадлежат към различни вери. Въпреки това двамата решават да се оженят. Отритнати и от двете си семейства, младите съпрузи са принудени да се справят с живота сами. Но когато връзката им постепенно охладнява, а носталгията по лесния живот от миналото се връща, Рика напуска съпруга си и се връща в града. Тя отваря пансион, който скоро се напълва с хора от всички краища и прослойки на холандското общество. Сред тях е младият холандец от суринамски произход Валдемар. В него Рика открива страстта, за която толкова дълго е копняла. Въпреки разликата във възрастта любовта между тях процъфтява и не минава дълго преди Рика да разбере, че е бременна от красивия си наемател. Но Втората световна война е на прага и връзката между жена и мъж от различни раси става все по-неприемлива в очите на обществото.

"Сони бой" е една от най-популярните книги в Холандия, написана по действителен случай, реконструираща забранената любов между млад суринамски студент и омъжена бяла жена на ужасяващия фон на Втората световна война.

"Ноември в Холандия.
Никъде другаде светът не може да бъде толкова унило ръмящ и тъжен, провинцията - тъй отвратително негостоприемна, а улиците - тъй замрели под повеите на дъжда, както през късната есен в Холандия. И никога големият град не навява такава утеха и запотените прозорци на кафенетата не предлагат толкова обещания за топлина и за близост, преди да дойде зимата. Тогава любовта може да се промъкне вътре на пръсти – също и при тях, и може би тъкмо при тях, при онези, които се чувстват уморени и стари и у които надеждата за по-добри времена заплашва да се пропука под тежестта на миналото. През онази есен на 1928 година Рика Хагенаар-Ван дер Ланс имаше поне сто причини да е уморена. Уморена от безкрайните разправии със съпруг, който така и не желаеше да разбере, че тя наистина го е напуснала, и смяташе, че ще се върне при него с подвита опашка. Уморена от безплодните си усилия като жена с четири малки деца, без професия и средства за съществуване да си изгради самостоятелен живот. Уморена също и от роднините, при които беше потърсила убежище, но които без заобикалки ясно ѝ показваха, че което е съединил Бог, не бива да бъде разделяно и със сигурност не от човек, който - и тук я гледаха многозначително - все пак лично беше постлал леглото, от което тя сега тъй разгневено се опитваше да се изплъзне.

Сякаш самата Рика можеше да забрави как като младо момиче беше заложила на карта всичко, включително честта си и вечния душевен покой, за да може да се омъжи за човека, който сега си беше кошмар за нея. Навремето беше много романтична история, от рода на "Ромео и Жулиета", само че сред дребнобуржоазния декор на еснафската среда в Хага след смяната на столетието. Хендрика Вилхелмина Йохана, както беше пълното име на Рика, беше родена там на 29 септември 1891 г. като най-голямата дъщеря на католика, търговец на картофи, Ян ван дер Ланс. Майка ѝ произхождаше от семейство с донякъде съмнителна репутация и може би именно затова тя се бе превърнала в жена с викториански възгледи - твърда към себе си, твърда към другите. "Тя приличаше на силната жена от Светото писание", както по-късно щеше да гласи църковният ѝ некролог. Управляваше петте си дъщери и трима синове с желязна ръка, с Бог и римокатолическата църква като крепост зад себе си, докато мъжът ѝ се бе посветил на бизнеса си и с видимо удоволствие търпеше ролята ѝ на "патер фамилиас"."
Из книгата