Разследванията на Ханшичи

Самурайски криминални истории. Окамото Кидо (1872 - 1939) е класически японски писател и драматург, смятан за родоначалник на криминалния жанр в Страната на изгряващото слънце. Героят му инспектор Ханшичи е далекоизточният отговор на фурора, предизвикан от Шерлок Холмс сред четящата публика. Ханшичи обаче не е само детектив със забележителни дедуктивни способности. Окамото Кидо е създал колоритен образ с традиционни и модерни черти, истински символ на първокласната японска литература. Четиринадесетте, наглед необясними, случая от настоящия сборник изправят интуицията на следователя срещу свръхестественото и потайностите на човешката природа на фона на мистичната и пълна с легенди за бойни подвизи столица Едо от средата на XIX век.

"Кейносуке има син на име Кейджи, който според японския лунен календар е роден на петнадесетия ден от десетия месец на 1872 година. Седем седмици по-късно Япония официално приема Западния слънчев календар, който прескача един месец и започва от първи януари 1873 година. Според традицията при раждането си детето се смята на една година и към възрастта му се прибавя по още една на всяка Нова година, така че в деня на приемането на новия календар новороденият Кейджи се оказва на две години. Много по-късно, вече като писател с псевдоним Окамото Кидо, Кейджи е обсебен от времето на своето раждане. Използва промяната на календара в творбите си като символ на цялото поколение японци, което не е успяло да се приспособи към настъпилите промени. В разказите литературният му герой Ханшичи е роден на същата дата като Кидо - 15 октомври. В средата на 90^-те години на XIX век (времето, в което тече повествованието) инспекторът все още мисли за сезоните и времето съобразно стария лунен календар, според който Нова година се пада в края на зимата, подобно на китайската Нова година днес. Неспособен напълно да го приеме, той се чувства в дисхармония с новия свят, защото феодалният ред се е оказал удивително траен.

Като юноша, заради ходатайство на баща си, Кидо изучава английски лично от членове на британската легация и така постига отлично владеене на езика. В онези години семейството му е достатъчно заможно и затова не се опълчва срещу желанието на сина да прави кариера като драматург в театър Кабуки. Ала когато тежък банкрут срива финансовото състояние на фамилията, шестнадесетгодишният младеж е принуден да се откаже от университетското си образование и започва работа като журналист във вестник. Практиката му дава възможност да стане пряк очевидец на промените, да се запознае с много хора и да натрупа запас от интересни истории. В почивките между редактиране на статии и писане на театрални рецензии Кидо твори исторически романи и пиеси, но така и не ги публикува или поставя на сцена. Чак през 1909 година пиесата му Шудзенджи моногатари ("Сага за Шудзенджи") - историческа драма от XIII век за любовта между сваления от власт шогун Минамото Йорийе и дъщерята на майстор на маски - е поставена на сцената на театър "Мейджидза", с великия Ичикава Саданджи в главната роля. Насърчен от този успех, Кидо започва да пише активно и към края на двадесетте години на XX век вече се радва на международна известност, а пиесите му са преведени на редица европейски езици."
Из книгата