Риганте - книга 2: Среднощен сокол

Бейн е копеле на мъжа, когото всички наричат Демонския меч. Заченат в изневяра, той израства отхвърлен от своите сънародници, които се страхуват от него, и отчужден от баща си Конавар. Принуден да напусне земите на риганте, Бейн намира неочаквана утеха и надежда, но му е отнета от непобедим наемник на жестока религия. От този ден Бейн живее само за отмъщението и се подготвя за него на окървавените арени в Каменград със същата настървена решителност, с която баща му е стигнал до кралската корона. Не може обаче да стои настрана и от заплахата, която надвисва над неговата родина – империята ще нахлуе отново във владенията на последния непокорен народ. Съдбата и на племето риганте и на магическите сиди се крепи на оплетеното кълбо от обич и омраза между син и баща.

"Дейвид Гемел е няколко стъпала над добрите автори. Той е стигнал до царството на невероятното майсторство!"
SFX

"Сънуваше по-добрите времена преди да се размъти зрението му, дните на смях и радост, след като младият крал прогони войниците на Каменград от северните земи. Смях и радост... но не и за самия крал. Краля-демон, така го наричаха заради свирепостта му, а и защото хората помнеха страшното му отмъщение, след като неговата съпруга бе убита. Тогава Конавар беше леърд само на племето риганте. Сам изтри от лицето на земята селото на убийците, опожари го цялото, уби мъже, жени и деца. След онзи ден Паракс не чу нито веднъж смеха му, не видя веселие в очите му. В съня му кралят стоеше под луната на крепостната стена в Старите дъбове. Но този път около тях двамата се рееха призраци - млада тъмнокоса жена с бледо лице и великан със сплетена руса брада. Те протягаха ръце към краля и белязаното му лице побеля, щом ги зърна. Паракс познаваше и двамата, чиито духове виждаше. Убитата Тей, жената на Конавар. И неговият пастрок Руатан.
– Ти не изпълни обещанието си, съпруже – промълви призракът на Тей.
Конавар наведе глава.
– Толкова се срамувам, Тей...
– Ще ме заведеш ли да се разходим с коне?
Конавар изстена и се смъкна на колене. Паракс стоеше безмълвно до него - знаеше причината за терзанията му. Конавар бе обещал на Тей да се разходят до едно езеро, но на връщане към дома си бе срещнал жена, която обичал някога. Ариан го омаяла и той легнал с нея. А след няколко часа в Старите дъбове научил, че Тей излязла с Руатан и била убита, когато ги нападнали от засада мъже, които имали кръвна вражда с Руатан. Конавар не вдигаше глава. Огромният силует на Руатан надвисна до него.
– Кон, няма нищо по-важно от семейството. Мислех, че поне на това съм те научил.
– Научи ме. Никога не съм го забравял. Грижех се за Крилото, за Бран, за мама.
– А за Бейн?
Лицето на Конавар се изопна от гняв.
– Съжалявам за това, но не можех да понеса мисълта, че ще видя отново Ариан. Моята страст към нея погуби Тей... и съсипа живота ми!
– Ти сбърка, Кон. Случва се на всеки. Но Бейн нямаше никаква вина, а възмъжа без баща до себе си. Видя как смазаната му от мъка майка изнемощя и умря в самота. Момчето имаше право да очаква повече от тебе, Кон. Трябваше да го признаеш за свой син. Никога не е имало съмнение, толкова прилича на тебе - дори с тези негови очи, златисто и зелено. Но ти странеше от него, затова и всички останали му обърнаха гръб.
Видението изглеждаше толкова истинско, че Паракс понечи да докосне рамото на краля, прегърбен под товара на скръбта и срама. Но гледката избледня, за миг вместо хората зърна горичка, вятър полюшваше клоните. И само за един удар на сърцето пред погледа му се мярна стояща наблизо забулена жена. Подпираше се на жезъл. Огромен черен гарван прелетя от висок клон и кацна на рамото ѝ. Паракс се смръзна от ужас. Знаеше, че вижда страховитата Моригу от сидите, богиня на зли пакости и гибел."
Из книгата