"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
|
Ново издание на красивия роман на Димитър Димов "Осъдени души". Може ли любовта да издържи на предизвикателствата на войната? Може ли човек да открие щастие, надежда, спасение в един свят, раздиран от жестокост, фанатизъм, глад, страх и болести, в който човешкият живот сякаш е загубил стойност, а непримиримите идеологии увличат милиони във всепомитаща буря? Всепоглъщаща, изгаряща, истинска любов, която не се интересува от идеологии, от религии и войни. Но възможна ли е тази любов, или е осъдена? "Осъдени души“ е роман за сблъсъка на човека с историята, за търсенето на щастие и търсенето на смисъл, за ... |
|
|
Втората световна война е в разгара си. След две години на Източния фронт немският редник Ернст Гребер очаква с нетърпение триседмичния си отпуск. Знаейки, че той може да бъде отменен в последния момент, младежът решава да не пише предварително на родителите си. Гребер се завръща у дома и се изправя пред другото лице на войната: родният му град е бомбардиран, навсякъде цари разруха. Случайната среща с Елизабет, негова бивша съученичка, връща желанието му за живот. Макар любовта по време на война да изглежда невъзможна, двамата се отдават на чувствата си, решени да изживеят пълноценно броените дни щастие. Отпускът обаче ... |
|
|
"Книга, която ще ви запрати в друга реалност - вашата; книга, в която днес е вчера, но и утре; книга без герои, защото всички са герои; книга за прискърбната радост, безутешната утеха и мимолетната вечност; книга язвителна, пънкарски поетична, която те изритва с първата глава и те държи наелектризиран до последната. Книга за мен и за теб." Георги Ангелов "Модерността в прозата на Елена Алексиева има различни измерения, но в едно тя остана вярна на класическата проза - тя твори fiction, няма претенцията да разказва действително случили се неща. Онези, които ще търсят и разпознават в творбите ѝ ... |
|
|
"Това е роман за желанието да напишеш роман - чудесна тема! И да го наречеш по такъв прекрасен и безобразен начин... По дяволите, ако такива са жените без качества, аз ще харесвам и ценя единствено тях и нищо друго..." Тома Марков "Роман, уютен като дом, за който не е нужен кредит, а единствено доверие и желание. В стаите му има хумор и ирония, лишена от претенции ерудиция, женска и момичешка непосредственост, а през прозорците влизат светлина, разговори и истории. Вратата не е заключена, всеки може да влезе, може и да не пожелае да излезе обратно навън, преди да го е прочел." Стефан Иванов ... |
|
|
"Въпреки живота - всичко е любов!" ... "Плът, пот, дрога, алкохол, прах, страх. Дух, светлина, музика, талант, надежда в безнадеждността. "Германия, мръсна приказка" е отвъд националният български роман, който попива в кожата и нахлува в ноздрите, стича се по бедрата и кара зъбите да тракат в поразяващо реалистичния разрез на изгубеното поколение от края на 60-те, в което съвременността се оглежда с така плашеща лекота. Има хора, които са чели "Германия, мръсна приказка", и такива, на които им предстои да я прочетат. За останалите не си струва да се говори." Димитър Стоянович " ... |
|
|
"Тази книжка се получи от съприкосновението ми с феномена Вапцаров. След особения като жанр "Третият разстрел" от 1993 г. Мартин Георгиев се поизплаши и спря. Той искаше да каже всичко. Заглавието, а и съдържанието на книгата (първа) дават заявка за довършване. Нещастията, които после му се струпаха на главата, си обяснява най-вече с тази си дързост. Заех се да продължа." Евгени Христов ... |
|
|
"Цветан Тодоров (1939 - 2017) публикува книгата Ние и другите. Френската мисъл за човешкото многообразие в началото на 1989 година, а я е писал години преди това. В нея той за пръв път излиза от своята дискретност и осъжда недвусмислено режима в тоталитарна България, където е живял до 1963 година. От тази хронология се вижда, че Тодоров се произнася публично против комунистическия режим в родната си страна не просто от конюнктурни съображения. Занапред ученият ще пише по въпроси, които са в тясна връзка с неговия жизнен опит. А в битието си на французин, дошъл от друга страна, Тодоров се опитва да разбере как ... |
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
