Грозните патенца

Грозните патенца Борис Сирюлник Времетраене: 1:12 мин. Как да говорим така, че тийнейджърът да слуша и да го слушаме така, че да говори Адел Фабер, Илейн Мазлиш Времетраене: 1:27 мин. Добре дошли в приемната за родители и деца Патрисия дьо Рувре, Изабел Алфандари Времетраене: 0:59 мин. Смъртта се отлага Джеймс Патерсън, Майк Лупика Времетраене: 0:54 мин. След прилива Сара Крауч Времетраене: 0:57 мин. Само смелите Даниел Стийл Времетраене: 1:04 мин. Ключът към убийството в старата гора Алекс Андорил Времетраене: 1:12 мин. Одисея на момичетата от Източна Европа Елица Георгиева Времетраене: 1:06 мин. Конклав. Нощта на Огъня Пенелъпи Дъглас Времетраене: 1:09 мин. Ако слънцето никога не залезе Ана Хуанг Времетраене: 1:00 мин. Историкът Елизабет Костова Времетраене: 1:08 мин. Площад Родопа планина Цвета Караянчева Времетраене: 1:04 мин. Таз зловеща слава Тахере Мафи Времетраене: 1:10 мин.

Да устоиш и да продължиш. Как да се научиш да живееш отново, след като животът ти е нанесъл жесток удар? Някои травмирани деца - грозните малки патенца, описани от Борис Сирюлник, устояват на изпитанията и дори понякога ги използват, за да станат по-човечни. Откъде черпят сила? Тази способност да оцелееш, като дори се преобразиш красиво, е резилиентността, "изкуството да плуваш в буйни потоци", без да се оставиш бурното течение да те завлече към водопада от страдания... способност да се изправиш, след като си паднал, да се възстано­виш от раните си (болест, траур, изнасилване, война, атентати, депортиране). Това се свежда в крайна сметка до измеренията на съпротива и устойчивост, до способността на една личност или една социална система да се развиват добре въпреки трудните условия. Увлекателен разказвач, авторът представя процеса на изграждане на резилиентността, като се опира върху реални случаи - някои от примерите за тази метаморфоза се отнасят за намерилите спасение чрез изкуството, като Мария Калас, Барбара, Жорж Брасенс. "Резилиентността казва да на живота там, където животът е казал не", пише Борис Сирюлник, който е разработил понятието "резилиентност", въвеждайки го във Франция. Това е една оптимистична книга, която доказва, че никое нараняване не е непоправимо, стига да се изработят защитни механизми и да има протегнати ръце.

Борис Сирюлник (р.1937) е пример за резилиентност. Детството му е разбито от войната, родителите му са депортирани от нацистите, самият той по чудо оцелява. След това е подхвърлян между институции и приемни семейства. Вместо да го отблъсне от хората, преживяната драма го подтиква да се опита да разбере човешката природа. След като завършва медицина, специализира различни области на психиатрията и работи като невропсихиатър, психолог, психоаналитик. Проявява интерес към етологията, науката за поведението на животинските видове в естествената им среда. Днес е изследовател и преподавател в университета в Тулон. Ангажиран е със защитата на децата, природата, животните. Той е световноизвестен не само с научната си работа, но и с активната си позиция, яркото си медийно присъствие и многобройните си книги, адресирани към широка читателска публика.