Живот на ръба

Епохата на квантовата биология. Животът е най-необикновеното явление в познатата ни Вселена - но как е възникнал той? Дори и в днешната епоха на синтетична биология и клониране все още е факт, че никой никога не е направил нещо живо само от нежив материал. Животът си остава единственият начин за създаване на живот. Дали не пропускаме някой важен елемент? Подобно на "Себичният ген" на Ричард Докинс, който предложи нов поглед към механизмите на еволюцията, "Живот на ръба" променя разбирането ни за фундаменталната динамика на нашия свят. Обединявайки своя опит в авангардната наука с несравнимата си дарба на разказвачи, Джим ал-Халили и Джонджо Макфадън ни повеждат на увлекателно пътешествие към корените на живота, за да ги свържат с една от най-загадъчните науки - квантовата механика.

"Забележителна, просто забележителна... "Живот на ръба" е достъпен поглед върху революционната трансформация на нашето разбиране за живия свят."
Уолстрийт Джърнъл

"Научна книга с оригинална концепция, обхващаща едно ново поле на изследвания... Революционна!"
Файнаншъл Таймс, "Книги на годината"

"Изключително амбициозна... Умело описан полет през непознатата до момента земя на една съвсем нова наука!"
Таймс

"Зимният мраз е настъпил рано тази година в Европа и във вечерния въздух се усеща пронизващ студ. Някъде дълбоко в ума на младата червеношийка набира сила едно доскоро смътно усещане за цел и решимост. През последните няколко седмици птицата е поглъщала далеч повече от обичайната си дажба насекоми, паяци, червеи и плодове и сега тежи почти двойно повече, отколкото през август, когато люпилото ѝ е излетяло от гнездото. Допълнителната маса се състои главно от мазнини, които ще са ѝ нужни като гориво за изнурителното пътешествие, на което скоро ще потегли. Това ще е първата ѝ миграция от смърчовата гора в централна Швеция, която е обитавала през краткия си живот и където само преди няколко месеца е отгледала пиленцата си. За неин късмет, предишната зима не е била много сурова, защото преди година червеношийката още не е била напълно пораснала и не е била достатъчно силна да предприеме толкова дълго пътешествие. Но сега, с изпълнени до следващата пролет родителски задължения, тя има да мисли само за себе си и е готова да избяга от настъпващата зима, насочвайки се на юг в търсене на по-топъл климат.

Слънцето е залязло преди два часа. Вместо да се приготви за нощуване, тя подскоква в сгъстяващия се здрач към края на клона в подножието на огромното дърво, което е превърнала в свой дом от пролетта насам. Отърсва се бързо, също като маратонец, разхлабващ мускулите си преди състезание. Оранжевата ѝ гръд сияе в лунната светлина. Усърдието и грижовността, с които е свила гнездото си - само на метър от нея, отчасти скрито в мъхестата кора на дънера - вече са смътен спомен. Тя не е единствената птица, готвеща се да отлети, тъй като и други червеношийки - и мъжки, и женски - са решили, че това е подходящата нощ да поемат на дългия си път на юг. Навсякъде в дърветата наоколо си тя чува силна, пронизителна песен, която заглушава обичайните звуци на другите нощни горски създания. Като че птиците се чувстват длъжни да оповестят заминаването си, изпращайки предупреждение към останалите горски обитатели хубавичко да си помислят, преди да се изкушат да превземат територията и празните гнезда на птиците, докато тях ги няма. Защото тези червеношийки със сигурност се канят да се върнат напролет. Накланяйки отривисто глава ту на една, ту на друга страна, за да се увери, че хоризонтът е чист, тя излита във вечерното небе.

С наближаването на зимата нощите са се удължили и сега нея я чакат цели десет часа полет, преди да може да си почине отново. Тя поема в посока с азимут 195o (15o западно от точния юг). През следващите дни ще продължи да лети, малко или много, все в тази посока, изминавайки по 360 км в хубав ден. Тя няма представа какво да очаква по пътя, нито предчувствие колко дълго ще трае той. Теренът около нейната смърчова гора ѝ е познат, но след няколко километра тя вече лети над странен пейзаж от езера, долини и градове, облени в лунна светлина. Някъде край Средиземноморието тя ще достигне целта си; макар да не лети към определено място, когато достигне подходящо кътче, тя ще спре, запомняйки местните ориентири, за да може да се върне на следващите години. Ако има сили, може дори да измине целия път чак до северноафриканския бряг. Но това е първата ѝ миграция и единственият ѝ приоритет сега е да избяга от лютия студ на настъпващата северна зима. Тя като че не забелязва другите червеношийки наоколо си, които летят горе-долу в същата посока и някои от които ще да са правили това пътешествие вече много пъти."
Из книгата