Убиец

Убиец Васил Панайотов Времетраене: 1:27 мин. Другата Васил Панайотов Времетраене: 1:01 мин. Сянка Васил Панайотов Времетраене: 0:46 мин. Живот в скалите Мария Лалева Времетраене: 0:55 мин. Жажда Захари Карабашлиев Времетраене: 1:16 мин. Джералд Даръл Времетраене: 0:56 мин. Моето семейство и други животни Джералд Даръл Времетраене: 0:52 мин. Задругата Добри Божилов Времетраене: 11:30 мин. Хавра Захари Карабашлиев Времетраене: 8:45 мин. Тютюн - том 1 и том 2 Димитър Димов Времетраене: 0:59 мин. Задругата - книга 2: Заветът Добри Божилов Времетраене: 0:54 мин. Северни звезди Бритъни С. Чери Времетраене: 1:01 мин. Пътища от огън Мария Лалева Времетраене: 1:07 мин. Йони и вълшебните думи Екатерина Тьокова Времетраене: 0:56 мин. Чистофайникът Пийт Емили Гравет Времетраене: 0:53 мин. Котки. Енциклопедия Невяна Кънчева Времетраене: 1:06 мин. Занимателни книжки от поредицата Реши и научи Детелина Ханджиева Времетраене: 1:18 мин. Приземяването на архангелите Христо Буковски Времетраене: 1:06 мин. Приказки от бъдещето - част 1: Пепеляшка: Окабелена Николай Пеев Времетраене: 0:58 мин. Ти, подобие мое Радослав Бимбалов Времетраене: 0:44 мин. Ако пак се срещнем Ана Хуанг Времетраене: 1:07 мин.

Той е тридесетгодишен, женен, баща на две деца, с добър бизнес, с любовница. И не може повече да продължава така. Една нощ чува как прозорецът се блъска от вятъра, става да го затвори и просто прекрачва перваза. Изхвърля кредитните карти, телефона, портфейла, оставя си само пари за билет до морето.

Предстои му да вкуси от свободата. Свобода от отговорност, от сметки, от дневни, седмични и месечни задължения. Няма задръжки да спазва закона. Готов е на всичко, за да излезе от ролята на статист в сценария на собствения си живот. Но дали е готов да поеме главната роля?

"Слънчев сутрешен плаж в Созопол. Седемнадесет сиви години от нощта, в която съм отворил черните си очи, до деня, в който видях жълтите ѝ коси. За мен цвета на космите по главата на жената не е важен и никога не го забелязвам даже, но когато морският вятър разроши нейните и пръсна встрани разпилени кичури, се сетих за френската реплика на Тарзан - Рахан и за това колко красив беше той сред черните диваци в племето. В черното море също чернееха много хора. Предимно от племената българи и румънци. Беше средата на месеца, падащ се среден за годината, падаща се последна за света, ако можеше да се вярва на предсказанията и масовата истерия по предстоящия проблем 2000, така че тълпи туристи идваха да почернеят от лъчите на нашето слънце, преди окончателно да изгорят от мълниите на Неговия гняв. Преди да се разгневи обаче, Той бе решил пак да си поиграе на Бог или както е в неговия случай - просто да си поиграе, събирайки две изгубени души, от две прозаични родни места, на едно романтично трето, където двете отново да се родят. В радостта на едно раждане винаги присъства болката от едно страдание и след като в онзи ден я видях на плажа, на следващия не я видях никъде. На по-следващия също. Както и този след него. Беше си тръгнала. Моят първи ден в Созопол се падал за нея последен. Но моят първи ден с нея не стана последният ѝ ден без мен. Превърнах почивката си в работа, докато разбера, че името ѝ е Вяра, Вяра е от Пловдив, от Пловдив веднага заминава за Париж, където един месец ще живее и дивее със свои стари френски другари, преди пак да се върне тук, за да учи в Нов български университет. Изчислих, че вероятността младо момиче от провинцията на България да се върне в провинцията на света, след като е прекарало един месец между краката му, е незначителна, но все пак достатъчна, за да послужи за стимул на едно младо момче от София да изчака един месец на място, вместо да тръгва да я търси в Париж. Намерих я на третия ден от обсадата ми на университета. Понеже знаех само малкото ѝ име, нямаше как да я проследя по списъци, затова просто се подпрях на парапета и зачаках. На третия ден, точно както става в приказките, я видях. Оставих я да ме подмине, защото нямах куража да я срещна в лице и заложих на изненадата. Приближих се отзад и я хванах за ръка.
– Здравей! - казах ти аз. – Видях те в Созопол. Три дни чакам да дойдеш тук.
– Здрасти! - каза ми ти. – И аз те видях там. Тридесет дни чакам да дойда тук."
Из книгата