Поезията на Ацо Шопов отдавна е позната в Европа и по света, преведена е на най-големите световни езици и продължава да се превежда. Но в България до този момент тя е непозната, освен на един много тесен кръг от поети и специалисти.
Поезията на Ацо Шопов пленява и очарова не само поради големия талант и майсторството на нейния автор, но и благодарение на своята възвишеност и идеализъм, които особено днес, в това бездуховно, прагматично и технологично време, изглеждат почти утопични и анахронични… Но всъщност тази поезия е универсална, обърната към Човека и изконните, вечни стойности, базисни и насъщни за човешкото съществуване.
Тази поезия очарова с особеното съчетание на екзистенциалност и метафизичност, преходност и вечност, виталност и меланхолия, вяра и скепсис, смиреност и непримиримост, интуитивна чувственост и съзерцателна мисловност. Тази поезия пленява най-вече със своята човечност и естественост, без сянка на външна патетика и фалш.