Нашите раздели

От автора на "Деликатност", "Шарлот", "Спомените". "Нашите раздели" е историята на една неосъществена докрай любов. Фриц и Алис се обичат и се разделят. Отново се събират и отново се разделят. И така няколко пъти. Причините? Родителите, ревността, измяната, случайността... Разделят се, но въпреки всичко любовта им оцелява. Любовта им надживява разделите. В романа се появяват още: приятелите им с емблематичните имена Пол и Виржини, Ирис - писателката, временна жена на Фриц, Селин - издателката, временна любовница на Фриц, един мъж в траур, един куфар с непродадени вратовръзки, речникът "Ларус"... и двама тинейджъри, които може би ще успеят в това, в което са се провалили родителите им.

Написан на поетичен, на места метафоричен език, освежен с лек и приятен хумор, романът "Нашите раздели" разказва за нещата от любовния живот по едновременно делничен и неповторим начин.

Давид Фоенкинос (р. 1974 г.) е сред най-успешните и уважавани френски творци - писател и сценарист, автор на 13 романа, много от които вече са преведени на български. "Деликатност" излязъл през 2009 г., бе отличен с десет литературни награди и преведен на десетки езици. Заедно с брат си Стефан Фоенкинос, през 2011 г. адаптира романа за киното, като главната роля е поверена на Одри Тоту. Друг негов голям бестселър е романът "Спомените" (2013), също претворен на големия екран, но под режисурата на Жан-Пол Рув. За разтърсващата творба "Шарлот", която се отличава с оригиналната си форма и е посветена на художничката Шарлот Соломон, Давид Фоенкинос печели награда "Рьонодо" 2014 и "Гонкур" на гимназистите 2014.

Книгата е част от поредицата "Съвременна европейска проза" на издателство "Колибри".

"Може би това ме привлече в Алис. Още от първия поглед усетих, че връзката ни ще е нестандартна. Всъщност не, това не бе първото ми усещане. В самото начало имаше един жест. Напомни ми за "Безсмъртие" на Милан Кундера, книга, в която героинята се ражда от един жест. Алис би могла да се озове в романа на големия чешки писател, но тя предпочете да се настани в моя живот. Беше събота вечер и двамата бяхме поканени на гости. В обстоятелствата нямаше нищо необикновено, а това често е най-добрият начин да се срещнем с необикновеното. Бяхме попаднали там случайно, чрез приятели на приятели, и именно тази прекрасна верига на приятелството ни отведе до любовта. Искам да кажа, до истинската любов, от онези, които ви запращат в категорията на индивидите, достойни за присмех. Трябваше да е малко след три сутринта. Признавам, че макар и да си спомням всяка подробност от нашата среща, не мога да кажа същото за часовете. Настъпва един час, в който вече няма час. Бяхме се скупчили в кухнята и търсехме някакъв алкохол. В подобни случаи винаги се намира някой шегаджия, който се налага с остроумието си, като понякога е достатъчно просто да говори малко по-високо от останалите. Йерархичното напрежение никога не спада, където и да се намира човек. Около него се бе оформила захилена групичка, която затвърждаваше убеждението му, че е забавен. С Алис се забелязахме именно в този кръжец на смеха. Бяхме един срещу друг. Над главите ни прехвърчаха смехове, деформирани от алкохолните пари. Разнасяше се хихикане и кикот. Лицето на Алис бе съвсем близо до моето, когато направи странния жест. Бавно повдигна ръка, за да погали носа и после лявото си ухо. И всичко това някак бегло, все едно крадеше от лицето си. Трудно може да се опише какво точно направи с пръстите си, но двете последователни милувки породиха изключително наситен жест. Веднага след това улових погледа ѝ. Изглеждаше почти притеснена и ми се усмихна. Усмивката ѝ не беше част от груповия смях. Бе предназначена за мен. Тъй като веднага ѝ отвърнах, тя и аз образувахме друга група, състояща се единствено от двама съзаклятници. Нашият кръжец на смеха представляваше самостоятелно подмножество на общия кръжец на смеха, негова вътрешна фракция."
Из книгата