Книгата e първото монографично изследване в българското международно частно право на споразумението за избор на съд по граждански и търговски дела. Възприет е комплексен нормативен подход с анализ на Регламент № 1215 / 2012, Луганската конвенция от 2007 г., Хагската конвенция от 2005 г., международните конвенции в специални области, както и остатъчното приложение на КМЧП. Разгледана е практика в материята на Съда на ЕС и на българските съдилища.
Действието на споразуменията за избор на съд се изследва от позицията на българския съд като избран съд или съд, чиято компетентност е дерогирана. Изяснена е уредбата на споразумението за избор на съд с изключителна и неизключителна компетентност и съотношението му с другите основания за компетентност. Разглеждат се често срещаните в практиката асиметрични споразумения за избор на съд.
Изследва се двойствената природа на споразумението за избор на съд - материалноправна и процесуалноправна, която налага изясняване на допълнителни въпроси за материалната и формалната действителност на споразумението, действието му спрямо трети лица, действието му при едновременно висящи процеси, както и значението му на етапа на признаване и изпълнение на съдебно решение. Направена е съпоставка между споразумението за избор на съд и арбитражното споразумение, както и сравнение със споразумението за избор на приложимо материално право.
