Птиците. Разкази

В сборника са включени някои познати разкази като Птиците и Сега не гледай, по които Алфред Хичкок и Николас Роуг са заснели своите киношедьоври, а също непревеждани у нас творби като Монте Верита - за цената на това да търсиш истината и да се стремиш към безсмъртие и нетленна красота, Целуни ме още веднъж, страннико - за непредпазливите човешки страсти, които понякога завършват с далеч по-неприятни неща от разбитото сърце, La Sainte Vierge и Гафът - за умението ни да се самозалъгваме, само и само да си спестим горчилката и разочарованието, когато сме изправени пред смъртна опасност.

С вкуса си към странните съвпадения, към ужасите вътре в ума и душата ни Дафни Дю Морие си остава един от най-ярките представители на готическата литература и на психологическия трилър, които в някои от разказите и новелите ѝ са доведени до съвършенство.

Дафни дю Морие (1907 - 1989) е родена в Лондон. Дъщеря е на прочутия актьор и мениджър на театрална трупа сър Джералд дю Морие и е внучка на Джордж дю Морие, писател и художник. Обича да чете още от малка и попада в плен на въображаеми светове, дори си създава свое мъжко алтер его. Образова се у дома заедно със сестрите си, а по-късно и в Париж.През 1928 г. започва да пише разкази и статии, а през 1931 г. е издаден първият роман Любящият дух. Следва биографията на баща ѝ и още три романа, но всъщност в литературната стратосфера я изстрелва романът Ребека, който я превръща в една от най-популярните писателки за времето. През 1932 г. Дю Морие се омъжва за майор Фредерик Брауниг, с когото имат три деца. Освен романи Дафни дю Морие издава разкази, пиеси и биографии. Много от нейните романи бестселъри се превръщат в спечелили награди филми, а през 1969 г. самата Дю Морие е удостоена с благородническа титла. В Ребека, Братовчедката Рейчъл, Странноприемница Ямайка тя превръща малките драми на всекидневния живот: любовта, скръбта, ревността, в нещо, от което са изтъкани кошмарите ни. Дю Морие е ненадмината майсторка и на късите литературни форми, където благодарение на безупречния изчистен стил създава особен, забързан ритъм и напрежение. Прекарва по-голямата част от живота си в Корнуол, където се разиграват и повечето сюжети, а след смъртта ѝ през 1989 г. Маргарет Форстър пише в нейна памет:

"Няма друг писател, който така победоносно да не се поддава на никакви класификации... Тя отговаря на всички спорни критерии за популярна литература, но освен това задоволява и строгите изисквания на "истинската литература", нещо, което само шепа романисти успяват да постигнат."