Болни от любов

"С Гюлтен и момичетата сме на брега в Нарлъдере. Времето е кошмарно. Вали безспир, вълните бясно бият по брега. Небето и морето са се сдружили, искат всичко да пометат, да повлекат къщите заедно с хората в тях. По прозорците ту се появяват, ту изчезват лица на уплашени хора. Детството ми мина в Нарлъдере. Наред с щастието с тъжен привкус се появяват и изчезват мътни видения като стари мозайки, отвсякъде изхабени и изтрити от времето. Вятърът, пропит от мирис на влажна земя, малките сенчиц, скачащи изневиделица към лицето ти, щом доближиш плачещите върби, където са се скрили..."
Из книгата

Левент Мете е роден през 1958 година в Измир. След като завършва Медицинския факултет "Хаджеттепе", с трудовете си в областта на разстройствата на мисленето, езика и концентрацията при шизофренията, печели три пъти Наградата за изследвания на Турското психиатрично дружество. Издадени са му книгите Шизофренията: най-далечната страна (1998) и Депресията: от тъгата към меланхолията (1999), романите му Мъжът, който пише любовни романи (2000) и есето му Светът, който минава през улицата (2002). Бил е съветник при поставянето на пиесата Птицата-полковник в Държавния театър в Измир. Понастоящем е началник на Психиатричната клиника към Изследователска болница "Ататюрк".