
Както и първия роман на Стоян Николов - Торлака, "Автономията????" отново е написан изцяло на северозападен диалект, а обновеният и допълнен речник ще ви помогне да навлезете в материята, ако все още не сте. Но ако през ръцете ви вече е преминал "Северозападен романь", то надали ще имате проблеми с усвояването на текста. Просто защото ще ви се струва познат.
Макар за "Северозападен романь" да имаше противоречиви очаквания, той не претърпя почти никакви от предполагаемите критики. Северозападният му диалект не се оказа толкова труден за разбиране от несеверозападните читатели. Хората, незапознати с него, просто ползваха речника и споделяха, че са им трябвали няколко страници, за да "влязат" в текста. На пръв поглед грубоватият му стил пък, не предизвика възмутени цъкания с език. Моралистите може би така и не са разлистили романа, но хората, които оценяват, когато нещата се казват с истинските им имена, разбраха искреността и това, че под вулгарния език се разказва истинска история. Книгата просто постигна целта си - да накара четящия я да се замисли, забавлявайки се.
И ето, година по-късно от печат излезе и продължението. Със същата бруталност, с още по-голяма откровеност, с много теми за размисъл, с неустоим хумор и малко повече сарказъм. "Автономията????" не е "Северозападен романь" 2. Макар да е продължение на първия роман, тя е доста различна книга, разказваща завладяващи истории. В нея развитие търпят добре познатите герои, но на преден план излизат и второстепенни досега персонажи. Има преплитане на повече сюжетни линии. Има и повече аналогии с тази България, в която живеем. Понякога метафорите на Торлака оставят горчив вкус в устата и карат читателя да спре, за да осмисли цялостната картина, нарисувана от автора и действителността. Но ги има и забавните моменти, разбира се - неподражаемото абсурдно черно чувство за хумор на писателя не може да бъде сбъркано!
За непознаващите северозападния диалект отново има речник - обновен и допълнен. А защо са въпросителните в заглавието? Аналогията е с тефтерчето на Васил Левски, а връзката с текста и с настоящето всеки читател трябва да открие сам...