"При свалянето на монтажните винтове на контактите обаче върху металната пластина отдолу се виждаше името на производителя - компания, която според справките бе прекратила дейността си през 1933 година - дълго преди да съществува ядрена заплаха. Освен това да се построи противобомбено укритие само за двама души в многомилионен град, бе нелогично.
В третото помещение, баня, също изцяло бетонно, не бе предвиден отдушник за изпаряване на влагата. Мивката върху стойка и ваната с крачета бяха с по два крана, макар топлата вода да стигаше само до приятно хладка, което пък предполагаше, че бойлерът, от който се черпи, е далеч оттук. Старинната тоалетна бе с поставено нависоко казанче, което изплакваше чинията при дръпване на висяща верижка. Дали това помещение не бе замислено от някой високопоставен строителен магнат, разполагащ с властта да изтрие съществуването му от всички официални документи? Може той да е бил сексуален хищник с потенциал на убиец и да е създал изолираното скривалище, за да може необезпокоявано да замъква жени в него и да ги измъчва и убива, докато оживеният град далеч горе остава в неведение за писъците на жертвите. Образът на инженер или архитект - сериен убиец, обаче не изглеждаше твърде правдоподобен. А и когато навремето бащата на баща ми открил това уютно убежище, нямало кървави петна или пък някакви други следи от убийство по гладките бетонови повърхности."
Дийн Кунц е автор на толкова много романи, разпръснати из толкова много жанрове, че и самият той не се наема да си състави библиографията. Фактите говорят обаче сами за себе си: книгите му са преведени на 38 езика и до този момент са тиражирани в над половин милиард екземпляра, като цифрата нараства ежегодно със 17 милиона. Много от романите му са били номер едно в най-престижния списък на бестселърите в Съединените щати - този на "Ню Йорк Таймс", при това още с излизането си с твърди корици, което го поставя сред малцината автори с подобно постижение.