Невидимата жена

Историята на Нели Търнан и Чарлс Дикенс.

Творбата Невидимата жена. Историята на Нели Търнан и Чарлс Дикенс е увенчана с Джеймс Тейт Блак Мемориъл за биография през 1990 г., наградата на Ен Си Ар за документална книга на 1991 г., както и с Хоторндън. А екранната ѝ версия на режисьора Ралф Файнс има две актьорски номинации за Британските независими филмови награди, също и номинации за Оскар и БАФТА за костюми. Плод на усърдно проучване и деликатен подход, лишен от излишно благоговение, книгата възкресява тринадесетгодишната тайна любов между младата актриса Нели Търнан и зрелия викториански белетрист като дълбоко човешка драма във време, когато жената е принудена да крие и отрича съкровените си чувства и преживявания. Отчасти социална, отчасти детективска история, пресъздадена в духа на феминизма - така критиците характеризират това произведение, което изтръгва от сянката на забравата личността на Търнан и възвръща полагащото ѝ се място и роля на историческата сцена. Вещ познавач на епохата и живота на героите, Клеър Томалин поднася правдив биографичен роман за безпътицата на една невидима жена и за нравствената дилема на един мъж, останала невидима за изследователите.

"Завладяваща книга за жена, озарила живота на един велик творец."
Ню Йорк Таймс

Посветила живота си на литературата и журналистиката, англичанката Клеър Томалин добива известност най-вече с биографиите на Чарлс Дикенс, Томас Харди, Самюъл Пийпс, Джейн Остин, Мери Улстънкрафт, Катрин Мансфийлд. Още с първата си писателска изява, Животът и смъртта на Мери Улстънкрафт (1974), става носителка на престижното отличие Уитбред за дебют. Тя е вицепрезидент на Кралския литературен фонд, на Кралското литературно общество и на британския ПЕН-клуб. Първият ѝ съпруг, видният журналист Никълас Томалин, е убит по време на арабско-израелската война от 1973 г. В момента неин спътник е писателят и драматургът Майкъл Фрейн.

"Така стигаме до втората причина за заличаването на името на Търнан. Семейство Търнан са театрали. Почти от ранното си детство Нели, двете ѝ сестри, майка ѝ, леля ѝ и баба ѝ са на сцената. Те са част от субкултура в британския живот, която през XIX век е възприемана от останалата част от обществото в най-добрия случай с подозрение, а в най-лошия - с тревога. "Знаеше, че тази жена е на сцената, и я представи на семейството на внука ми?" - думите са от произведение на Текери, изречени от баба, узнала, че скромната и безукорна семейна гувернантка някога е била актриса. "Събирай си багажа, усойнице! И веднага напусни тази къща" - заповядва тя, а ухажорът на гувернантката, млад уважаван лекар, тутакси я изоставя с обвинителни думи. Текери не взема страна; гувернантката е жертва, но освен това е измамница, а театърът е безнравствено място. Позволява ѝ да се омъжи за овдовелия си работодател, който обаче е малко уплашен от хладната ѝ амбиция.

Скокът от актриса до гувернантка и после до господарка на дома в действителност е направен от Фани Търнан шест години след публикуването на разказа на Текери. И може да се смята, че Дикенс е донякъде отговорен за промяната, защото той препоръчва Фани като гувернантка за децата на овдовелия си приятел Том Тролъп. След сключването на брака пет месеца след назначаването ѝ нито Фани, нито околните споменават предишната ѝ кариера. Може и да е измама. Важното е, че са изпитвали нужда да поддържат тази измама, както Дикенс е изпитвал нужда да крие връзката си с Нели. Сестрите Търнан заличават театралното си минало, защото то е голямо бреме, защото не дава възможност да бъдат видени в друга светлина освен в театралната, а тя заличава всичко останало, лишава ги от всякакво друго отношение. Или така поне са смятали. Сега може да ни изглежда необичайно, дори неразбираемо. Бихме могли да проумеем, ако се върнем назад и проучим света, в който са отгледани, и изводите, които са правили хората от обкръжението им. Фактът, че Нели винаги е изразявала силно неодобрение към творбите на Текери, предполага, че вероятно е потръпнала оскърбено от точността на нарисуваната от него картина, а по страниците на произведенията му се появяват многобройни актриси, бивши актриси и деца на актриси. Танцьорката, станала гувернантка, е била на една сцена с дами, които позволяват на богати мъже да ги настаняват в къщи в Риджънтс Парк."
Из книгата