"През прозореца се чуваше, как стопанинът придръпва стола към себе си и как краката на стола се тътрят по каменния под, а доволният господин Макгрегър блажено се подсмихва.
– Едно, две, три, четири, пет, шест сладки малки зайчета скокливи! - каза господин Макгрегър.
– За какви зайчета говориш? - попита мъжа си госпожа Макгрегър. – Пак ли нещо са изгризали?
– Едно, две, три, четири, пет, шест сладки малки зайчета скокливи! - повтори господин Макгрегър, като свиваше пръсти.
– Не се шегувай - разсърди се госпожа Макгрегър. – Какво си говориш под носа?
– В чувала има зайчета! Едно, две, три, четири, пет, шест сладки малки зайчета скокливи! - не спираше да повтаря господин Макгрегър.
През това време най-малкото зайче се хвана за перваза на прозореца и подаде глава."
Из книгата
