Етика - доказана по геометричен начин

Най-важната творба на Барух Спиноза е "Етика - доказана по геометричен начин". Върху "Етика"-та, в която е изложено ядрото на философските му възгледи, Спиноза е работил повече от 12 години. Тя е публикувана след смъртта на мислителя от негови приятели. Под етика философите разбират учението как трябва да живеем, за да водим добър живот, както е например при Сократ или Аристотел. За Спиноза етиката означавала морал или изкуството да се живее. Геометричният начин в произведението се отнася до езика или формата на изложението - така, както например Декарт искал да приложи метафизическия метод към философската рефлексия, изградена върху категорични заключения. В този смисъл и Спиноза е част от същата рационалистическа традиция.

В етиката си той иска да покаже как природните закони ръководят човешките животи. Според Спиноза човек трябва да се освободи от своите чувства и усещания, за да може да постигне щастие и покой. Ако при Декарт действителността се състои от две коренно различни субстанции - мислене и протяжност, и определя субстанцията като онова, от което се състои нещо; което е всъщност; или до което може да се сведе и всичко е или мислене или протяжност, то при Спиноза субстанцията е само една.

"Под субстанция разбирам това, което съществува в себе си и се схваща чрез себе си, тоест чието понятие не се нуждае от понятието на друго нещо, от което да може да се образува."
Барух Спиноза

Бенедикт де Спиноза е виден нидерландски философ. Еврейското му име, дадено след раждането му, е Барух Спиноза, християнско-португалското име, с което е бил познат в общността, в която израсъл, е Бенту де Ешпиноза. Като учен се нарича сам на латински Benedictus de Spinoza. Имената Бенедикт, Барух и Бенту означават "благословен". Заедно с Рене Декарт и Готфрид Лайбниц той е един от великите рационалисти във философията на 17 век. Смята се за основател на съвременния библейски критицизъм. Негов магнум опус е "Етика".

Спиноза е потомък на португалски евреи, избягали от Светата Инквизиция. Получава добро религиозно образование и изучава Талмуда, но насоката на размислите му започва да тревожи равините, опасяващи се от влиянието на атеизма. Те предлагат на Спиноза 1000 гулдена, за да не разпространява възгледите си, но той отказва. В резултат 24-годишният младеж е призован пред равинския съд, който го отлъчва от синагогата и от общността, в която израсъл. Впоследствие той започва да се нарича Бенедикт. Отказва се от наследството си в полза на сестра си и изкарва прехраната си с шлифоване на лещи. Спиноза умира от туберкулоза в квартирата си в Хага. Той е погребан в двора на църквата "Нюве Керк" в Хага. Надгробната му плоча е надписана на нидерландски и иврит.