Епопея на изгнаниците

Настоящата книга е искрен и изстрадан разказ за страдания, надежди, тежки житейски уроци, написана увлекателно, без излишни претенции. Спомените на д-р Влахкинов са ярки, живи, емоционално пресъздадени, оставят усещането за приказни, невероятни приключения в чужди земи, но с горчивия привкус на познатата ни пошлост и невежеството на овластени некадърни чиновници и "дипломати". И най-важното - това не е книга, написана с омраза и високомерие към България. По-скоро е изповед на човек, който иска да представи своята истина, да "снеме" от плещите си вината на незавърналия се блуден син, защото по-високо от измамната сигурност на познатото битие е избрал участта на свободния човек.

Д-р Влахкинов е роден в Пловдив и е наследник на известен навремето род Влахкинови. Баща му завършва право във Виена, майка му е австрийка. Той учи и се дипломира като лекар в България и Швейцария. Специализира неврология. През 1967 заминава на работа в Етиопия. Следващите четири години в африканската държава оказват изключително силно влияние върху житейската му съдба и израстването му като човек и лекар. През това време има възможността да бъде близо до хора от управляващата върхушка, да се ориентира в механизмите на управление и моралната нечистоплътност на голяма част от партийните функционери. Това става причина за решението да емигрира със семейството си, за да бъдат "свободни хора в свободен свят". Лятото на 1972 година намират подслон в Швейцария след много напрежение и страх. Започва работа като невролог епилептолог, каквато е неговата специалност и в момента.