Робството на волята

Християнска реформа. През 1524 г. се появява книгата на Еразъм, Беседа за свободната воля (Diatribe de libero arbitrio). Това е защита на католическото учение за способността на човека сам да избере спасението си, без движещата роля на Святия Дух. Не само това, разбирайки, че Библията категорично говори за предопределение, но не съдържа нито един стих, който конкретно да споменава свободната воля, той се опитва да пренебрегне теологичните и доктриналните въпроси, описвайки християнството като "добър морал", не "доктринална система". Така той предлага "свободната воля" да се приеме на доверие, като даденост, без да е необходимо библейско доказване и описание, и едновременно охарактеризира всеки, който би защитил абсолютното върховенство на Бога и предопределението на основата на библейските текстове, като доктринален фанатик, чиято цел не е праведният живот и поведение, а спорове и разцепления.

Лутер е безпощаден. Неговият отговор, Робството на волята, е не само отговор на защитата на Еразъм на свободната воля, но той става водещата книга на Реформацията. Лутер показва ясна, че християнството не е просто гол морализъм, а е учение, със своите строги правила и закони, основано върху Библията. Божието предопределение не е измислица, а библейско учение. Не е нещо, от което трябва да се срамуваме като християни, нито пък е знание, което трябва да крием от другите, за да не би да се съблазнят. То е библейската истина. Както е истина, че човекът е напълно паднал в греха, и неговата воля не е свободна по никакъв начин - тя е подчинена на дявола и сам по себе си човекът винаги взема решение против Бога и против Неговия Син, Исус Христос. Затова е нужно върховно действие на от страна на Бога, за да бъде променена волята на човека и да бъде обърнат той към Исус Христос. И тогава волята на човека отново не е свободна в смисъла на Еразъм - този път е "слуга на светлината" и човекът, когото Бог е осветил, оправдал, и изкупил, вече не може да вземе друго решение освен за спасение.