Тайната на Ред Хауз

Изстрел от пистолет е звукът, който никой не очаква да чуе насред тихата английска провинция. Когато смъртоносното ехо отеква из стаите на имението "Ред Хауз", от предишното спокойствие не остава и следа. Домашното парти на заможния домакин Марк Аблет е помрачено от убийство, а красивата къща се готви да разкрие дълго пазените си тайни. Между следобедния чай, голфа и игрите на билярд един аматьор с остър ум влиза в обувките на най-великите детективи в литературата, за да разплете загадката на "Ред Хауз" и на неговите обитатели. Написана през 1922 година, "Тайната на Ред Хауз" е първата и единствена детективска история от автора на "Мечо Пух" - А. А. Милн. Тя блести с остроумен диалог, умело заплетена мистерия и интригуващи герои и е считана за класика в жанра на "убийство в заключена стая".

"Отворената врата на "Ред Хауз" предлагаше на госта, застанал на алеята пред къщата под палещото августовско слънце, приветлив вестибюл, навяващ с вида си обещание за прохлада. Помещението беше просторно, с нисък таван по който се виждаха дебели дъбови греди, боядисани в кремаво стени, прозорци с оловни рамки и сини завеси. От двете му страни имаше врати, които водеха в други дневни стаи. Прозорците на отсрещната страна гледаха към малък зелен двор и въздухът между отворените крила танцуваше весело. Широките ниски стъпала на стълбището се виеха по дясната стена, после завиваха наляво към коридор, който продължаваше по цялата дължина на помещението и водеше до спалните. Това беше важно, при положение че дошлият имаше намерение да остане и за през нощта, но засега намеренията на господин Робърт Аблет по този въпрос бяха неизвестни.

Одри прекосяваше вестибюла и се стресна, когато видя господин Кейли да седи дискретно под един от прозорците с книга в ръка. Не че имаше причина за изненада; тук беше много по-прохладно от голф игрището, но този следобед къщата изглеждаше празна, сякаш всички бяха навън или – може би в такъв ден това беше най-мъдрото решение – се бяха прибрали по стаите да си дремнат. Точно затова братовчедът на господаря господин Кейли я изненада, а уплашеното възклицание, което нададе, когато внезапно се натъкна на него, я накара да се изчерви.

– Моля за извинението ви, сър, не ви видях веднага – побърза да се разкае тя.
Кейли вдигна поглед от книгата си и ѝ се усмихна. Колко привлекателна беше тази усмивка на широкото му грозно лице!"
Из книгата