Серенада за балканска гайда

Есета и други драскулки.

От Сътворението - година 5776, 2015 - от Христа. "Лилов беше много притеснен. Почти разплакан той ме вика в коридорите - "Джеки, трябва да махнем сърпа и чука. А конгресът няма да приеме това. Само ако ти измислиш как да го предложим, ако го чуят от теб, може да има шанс това да стане." Тревогата на Лилов идваше от това, че конгресът беше много нахъсан, че хората в него, обкръжени от омраза и от демонтиране на цялото ни социалистическо минало, бяха в кръгова отбрана срещу всичко, което идеше отдясно.

Разказах им нещо, което хвана хората за гърлото. Ето я историята. Ваня, съпругата на Захари Жандов - моя първи режисьор, археоложка, работила дълго време в едно помашко село в Родопите и живяла в дома на местно семейство. Бабата я заобичала много и когато Ваня трябвало да се прибира в София, възрастната жена свалила от шията си една муска. Представлявала кожена торбичка, зашита с кожени конци - омазнена от тялото. В помашкото семейство били, разбира се, много вярващи мохамедани. Бабата ѝ казала: "Това, мила, ще те пази от болести и лошо око. Баба ми го е дала, тя го има от баба си, а аз го давам на теб. Пази го!" И Ваня получава този подарък от едно мюсюлманско семейство. Тя все пак е учен и в София решава да види какво има вътре в тази омазнена кожена торбичка. И с едно ножче за бръснене много внимателно срязва ивиците. И вътре намира... кръст! Православен кръст! Цялата зала бе притихнала и ме слушаше. Накрая им казах: "Другари, превърнете сърцата си в муски, сложете сърпа и чука в сърцата си и ги пазете! Но сега трябва да се сбогуваме с тях!".

Аз плачех, Лилов плачеше, целият конгрес се развълнува и всички гласуваха да отстраним сърпа и чука от символите на преименуваната в "социалистическа" бивша комунистическа партия."
Анжел Вагенщайн

Анжел Раймонд Вагенщайн е роден през 1922 г. в гр. Пловдив в еврейско занаятчийско семейство. Ранното си детство прекарва в Париж, където родителите му емигрирали по политически причини.

Във връзка с една амнистия семейството се завръща в София и Анжел Вагенщайн завършва строителен техникум. След влизането на България във войната на страната на хитлерова Германия той е изпратен в еврейски лагер за принудителен труд, откъдето избягва и се включва в съпротивителното движение срещу фашизма. Предаден при една акция в София и инквизиран жестоко, Анжел Вагенщайн е осъден на смърт. Присъдата му остава неизпълнена поради бързото навлизане на Червената армия в България. Непосредствено след излизането си от затвора отива на фронта, като един от ръководителите на първия български фронтови театър "Народна естрада".

След войната изучава кинодраматургия в Московската филмова академия /ВГИК/ и получава диплом № 1, като първи чужденец, следвал и завършил Академията. Във връзка с предстоящата 90-годишнина от учредяването на първата в света филмова академия, ръководството ѝ е уведомило съответните български власти в Москва за намерението си да присъди на Вагенщайн званието Доктор хонорис кауза.

Автор е на сценариите за над 50 игрални, документални и анимационни филми, произведени в България, Германия, Русия, Чехия, Гърция, Унгария, Грузия, Китай и Виетнам. Негови пиеси за възрастни и деца са поставяни в България, Румъния, Русия и Испания. Филми по негови сценарии са носители на редица големи национални и международни филмови награди.

Анжел Вагенщайн е един от 12-те интелектуалци реформатори, поканени от президента Франсоа Митеран на историческата закуска в София при закрити врата, през януари 1989 г. За участието си в борбата срещу фашизма и тоталитаризма той е удостоен с офицерската степен на френския орден "За заслуги", а по-късно френското правителство го обявява и за офицер на Ордена на изкуствата и литературата. Депутат в VІІ Велико народно събрание, 1990 г., приело новата демократична Конституция на страната.

Неговите романи, освен в България, са публикувани в Германия, Русия, Франция, Чехия, Съединените щати, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Македония, Испания, Полша, Италия, Израел. Книгите от знаменитата трилогия "Петокнижие Исааково", "Далеч от Толедо" и "Сбогом, Шанхай" са посветени на съдбата на европейските евреи през Втората световна война и представляват виртуозна сплав от ерудиция, съкровеност, мъдрост и мощна повествователна енергия. През 2013 година се състоя представяне на руското им издание в том със заглавие "Двадесети век. Изгнаници". Тези литературни творби са удостоени с най-високи международни награди, в това число Европейската награда за литература "Жан Моне" и годишните литературни награди на Съюза на българските писатели, на Сорбоната и ЮНЕСКО.

През 2002 г. Президентът на Република България удостои Анжел Вагенщайн с най-високия български орден "Стара планина" - I ст. за заслугите си към българската култура. През 2011 г. издателство "Колибри" публикува книгата му "Преди края на света. Драскулки от неолита". Един ироничен и мъдър роман равносметка, побрал съкровени спомени от "неолита" на епохата, забавни епизоди от кухнята на киното, непознати страници за Съпротивата и за парадоксите на времето, в което живеем.

Въз основа на "Съновидение за св. Борис I", един дълбоко емоционален и проникновен текст с привкус на старинна хроника, е създаден сценарият на емблематичния игрален филм "Борис I" на режисьора Борислав Шаралиев с участието на Стефан Данаилов в ролята на големия български владетел.