Саломе

Предизвикателен, разтърсващ еротичен роман, който авторът пише на един дъх, когато е на 27 години. И го забравя в чекмеджето по различни причини, една от които много лична - от респект към баща си, ревностен католик и известен писател теолог. Конфликтът между поколенията е конфликт на ценностите - ключът към социалния, нравствен и естетически взрив на 60^-те. Лентата се превърта назад 38 г. по-късно, през 2005 г., когато "Саломе" излиза паралелно с романа "Три дни при майка ми" (най-сетне "Гонкур", след цели пет номинации), без промени, само с някои допълнителни бележки на автора от онова време. Самият той написва на корицата, че "това е роман на един млад човек, който днес би могъл да му бъде син". Кръгът е затворен. Скандален текст, елегантен стил на творческо поведение - Франсоа Вейерганс.

Франсоа Вейерганс - член на "Френската академия", единственият писател, удостоен с двете алтернативни награди "Рьонодо" и "Гонкур". Роден през 1941 г. в Етербек, Брюксел (с баща белгиец и майка французойка), Вейерганс започва кариерата си като кинорежисьор, кино и литературен критик. Сътрудничи на култовото списание "Кайе дю синема", където се сприятелява със създателите на "Новата вълна" Франсоа Трюфо, Жан-Люк Годар, Клод Шаброл. Едва деветнадесетгодишен (1960) печели голямата награда на фестивала в Бергамо с първия си късометражен филм, посветен на младия по онова време хореограф Морис Бежар, чийто най-близък приятел остава до смъртта му. Заснема пет игрални филма по собствени сценарии, в които участват звезди като Денис Хопър, Бианка Джагър, Пиер Клосовски, Лоран Терзиеф и др. Автор е на 13 романа, всеки един от които е удостоен с престижни награди.

На 26 март 2009 г. Франсоа Вейерганс става един от "безсмъртните" под купола на "Ке Конти". Европа през шестдесетте години, време на радикална промяна. Млад кинорежисьор пътува много и се пристрастява към известната опера "Саломе" на Рихард Щраус. Обсебен от библейския образ, започва да нарича Саломе всички жени - истински и измислени, които завладяват съзнанието му. Едновременно чувствителен и ироничен свидетел на собствения си живот, авторът е отнесен от вихъра на своите многобройни срещи от Париж до Берлин, от Амстердам до Венеция, та чак до "токчето" на Италианския ботуш. Нощни влакове, самолети, автомобили, гари, летища и жени, които и той самият сякаш престава да различава. Привидно. Само промяната има значение. Това ли е изповедта на детето на ХХ век? Или е вкусна смесица от копнеж и световъртеж? Сексуалната революция не е тема на романа, но този текст без съмнение се възползва от нейните провокации.

"Най трудното решение - да мислиш или да пишеш? Не е лесно да пишеш това, което мислиш. Тогава, какво да мислиш?"
Франсоа Вейерганс