Равносметки. Поезия

"Когато си порасъл достатъчно, за да знаеш, че за да продължиш напред, понякога е нужно да спреш, да обгърнеш с поглед преброденото време и да благодариш, тогава се раждат книги като Равносметки. Като учебник как да бъдеш просто човек, като съкровена изповед пред себе си и изящни думи, пеещи във възхвала на ежедневния живот какъвто е, безумно красив и никога неповтаряем.

Мъдростта в поезията на Ваня Бояджиева е земна, човешка и разбираема в своето съвършенство от чисти образи и метафори. Тя смалява света до шепа, в която се побира само най-важното - онова, което е любов в същността си. Аз, ти, ние. А равносметката е само миг по пътя, в който задържаш дъха си от учудване, срещайки себе си."
Ива Спиридонова, редактор

Равносметки

И равносметката не е тази -
дали и кога, на кого и по колко,
а сърцата дали сме опазили
при завъртането на обиколката:

около слънцето, себе си, нищото.
Дали сме поглеждали залеза,
дали сме се смели отприщено,
ръцете дали сме си галили...

И не е такава сега равносметката -
дължи ли ти някой, дължиш ли,
а виждаш ли радост във гледката
на ново завъртане. Ще издържиш ли?

Синя нощ

Натежала е от сълзи вечерта,
потъмняла от въздишки и копнежи,
гъста като къдрава коса,
топла като пара след валежа.
Погледи, докосване и смях,
всичко има - синя вечер.
Натежала е от сладък грях,
потъмняла е от безметежност.

Вечер на здравей и сбогом,
нощ на тайнствени надежди.
Синя нощ на сладка болка -
кратък миг на безнадеждност.
...
И поела във ръце доброто,
тръгва си нощта с метрото.

Нощем с летни дъждове

Чувам капки и стъпки, чувам котки и свада,
гуми, някой ругае, а стъкло рязко пада,
и светкавици блесват - ей така, за поанта,
полицаи претърсват непознат с черна чанта.
И сюжетът на нощния град динамичен
сякаш в близкия подлез със дъжда се оттича.
Там удавя се в капките. Глъхнат свади и котки,
и трещят гръмотевици със напрегнати нотки,
после синият пулс сякаш дъх си поема
и овиква нощта с остър вой на сирена.
Но заспивай сега: чуй, нощта си отива...
Само летният дъжд може тъй да приспива.
Ваня К. Бояджиева