"Познавам Михаил Милчев от близо 50 години. Общувайки с него, трудно се докосвах до неговата чувствителност, скрита в тайните извивки на душата му. Той беше забележителен с това, че говореше умно, начетено, но някак далечно. Докрай бранеше собствената си позиция, защитена от купищата прочетени томове на философи, учени, писатели... Красиви, сини като болка бяха очите му, в които се прокрадваше сянката на отминалия ден. А съсредоточената бръчка между тях подсказваше за дълбоката му същност и за особеностите в характера му, невинаги изявени. В такива моменти съм се чудела какво точно мисли той самият и трудно разбирах коя мисъл е негова и коя - чужда, но превърнала се в негово убеждение. Някъде към 80-те години той беше председател на Окръжния съвет за изкуство и култура в Пловдив. Оттам често ми се обаждаха и ми възлагаха различни сценарии за предстоящи мероприятия, та дори в това число и за манифестации. Пишех ги с удоволствие, надпреварвайки се със самата себе си. И получавах за тях добри пари. Веднъж лично Михаил Милчев поиска да говори с мен за сценариите ми. В този разговор се опита да ме убеди колко са важни методическите бележки към сценариите, в каква услуга са те на организаторите. А аз се дивях и току подхвърлях: "Ех, Мишо, всичко е скрито в текста, в сценичната постановка, в хватките и в крайна сметка – във внушението". Но за да продължа да им сътруднича, започнах да добавям и по няколко листа методически обяснения към сценариите. В края на краищата той беше властта, той избираше авторите, с които да работи, а с парите пък, които аз получавах, осигурявах икономически комфорт на семейството си. Така че всичко беше наред.
Иначе бяхме добри семейни приятели, ходехме си на гости, дори пътувахме заедно до Гърция. Там, в Гърция, го наблюдавах как се надбягваше със спомените от детството си и дълго се взираше в архитектурата на къщите, в лицата на гърците... Със същия интерес се вглеждаше в походката и излъчването им, а в думите, изричани от тях, търсеше смисъла на личната им философия и коментираше различията им с нас, тяхното гостоприемство и съхранено достойнство, което личеше във всеки жест или дума. Най-силното ни преживяване през това пътуване беше гостуването ни у чичо Петров (гръцкия партизанин, който ме беше отгледал). За тази среща съм написала подробно в "Делнична библия. Преживени истории" – книга, за която до ден днешен мисля, че заслужава поклон. По-късно Михаил Милчев бе главен редактор на съпруга ми Костадин Чонов – тогава журналист във в. "Отечествен глас". Странното беше, че през всичкото това време, издигало все по-високо и по-високо приятелството ни както с Мишо, така и с очарователната му съпруга Нина, никога не стигнахме до онази истинска вътрешна близост, наречена душа в душата. Но това не ни пречеше да се обичаме. И ето, приела го веднъж за мъдрец, за философ, трудно можех да си представя, че през цялото това време той е пишел стихове и разкази, без никога да го сподели с мен. Пишел ги е ей така, просто за себе си.Когато станах издател, Михаил Милчев дойде в моя офис и ми предложи дълго събираните си стихове, а по-късно – спомени и разкази. Не го издадох, отказах му и направих грешка. Болката от този отказ ме преследва дълги години и аз потърсих тези страници, за да ги видя отново. Сега с удоволствие ви предлагам да прочетете скритите преживявания на истинския творец, написани в мигове на разговор със собствената му душа. Ще им повярвате, ще ги харесате, ще ги четете с удоволствие. И се моля, моля се Мишо Милчев оттам, от отвъдното, да ми прости съмненията и нежеланието да го издам тогава. Сега го правя с удоволствие, с вяра и си мисля, че това негово томче ще зарадва читателите на "Жанет 45".
Приятно четене! Със здраве!"
Божана Апостолова
Михаил Милчев (1940 - 2011) е пловдивчанин по рождение и душа. Завършил е журналистика в СУ "Св. Климент Охридски", дълги години е работил в сферата на културата. Журналист с над 40-годишна практика. Работил е във вестниците "Студентска трибуна" и "Комсомолска искра", дългогодишен главен редактор на най-големия извънстоличен всекидневник - пловдивския "Отечествен глас". Пише проза и поезия. Автор е на книжката със стихове за деца "Слънчеви трошици", на сборниците с разкази "С ограничена отговорност общество", "Оселеняване" и "Подадица" и на стихосбирките "Алчност", "Стихероси" и "Старещина".
Рейтинг: 9.00 / 1 глас
