Завинаги само твоя

Бъди добра. Бъди красива. Бъди избрана. В един свят, в който феминизма събира сила, Луис О'Нийл ни представя своето творение, в което виждаме точно обратното. Потопете се в свят, в който да бъдеш перфектна е най-важното, най-малката грешка може да унищожи всичко и да те превърне в наложница. Най-добрите, перфектните, остават. В гимназията Луис О'Нийл страда от анорексия и булимия. Когато в един снежен ден, в който улиците са затворени, тя прекарва времето в чакане и пиене на зелен чай в едно кафе. Тя бива вдъхновена да напише "Завинаги само твоя" от едно просто нещо – тортичка. Като жертва на анорексия тя си представя как седи пред класа и всички скандират "дебела, дебела, дебела", в този момент тя решава да напише един уникален роман представящ по забележителен начин напрежението с което се борят младите момичета за да се впишат в стандартите на обществото.

Жените са продукт. Изкуствено създаден и стриктно обработван. Имената на жените са просто условност и се изписват с малка буква. Те нямат значение. Значение имат уменията, които жените придобиват в училището. Защото уменията правят една жена по-различна от друга. Само най-съвършените са достойни за вниманието на най-богатите и властни мъже. Онези, на които е позволено да отгледат и създадат синове. Всички искат да станат компаньонки, защото алтернативата е немислима – живот на конкубинка или възпитателка. Фрида и Изабел са уверени в успеха си. Ала когато напрежението на финалната година нараства, усилието да бъдат съвършени става непоносимо. Изабел се отдава на самоунищожение и излага на риск красотата си – единствения ѝ капитал. Когато в училището пристигат момчетата, Фрида трябва да се бори за бъдещето си, дори това да означава да предаде единствената си приятелка, единствената любов, която някога е познавала.

"Ужасяваща и трогателна."
Publishers Weekly

"Величествена."
Мариан Кийс

Лоис Анн Мей О'Нийл е родена през 1985 г. Израства в Клоунакилти, Корк. В детството си мечтае да бъде артист, актриса, певица и танцьорка като Джуди Гарланд. За кратко добавя към желанията си да бъде монахиня, зарадвайки баба си като пожелава за деветия си рожден ден да ѝ подарят Библия. Като дете прекарва много време на плажа и признава, че е имала период, който е искала да бъде Ариел. Обучава се в начално и основно училище само за момичета. Лоис описва този период като "14 години изпълнени с естроген". Посещава колежа "Тринити" в Дъблин, където учи Английски и История, но се отказва от историята след първата седмица, след като вижда списъка със задължително четене. В колежанските си години я влекат теми като феминизъм и равноправие между половете, което я подтиква да запише тези предмети като избираеми.

Започва да пише когато е едва на 8 години, което тя описва като "оплакване от света в дневника ми "Кити", особено за периода от 13 до 19 годишна възраст. По-късно започва да пише кратки страшни истории и "ужасна поезия". Когато е на 19 започва да пише роман, но загубва интерес едва на 10 000 думи. На 24 започва да пише друг роман, но отново стига едва до 10 000 думи и не успява да продължи. Когато се връща в Ню Йорк през 2011 година прави пакт със себе си, в който се зарича, че ще напише роман в рамките на 1 година. Успява да завърши "Завинаги само твоя" на 31 Август 2012г.