
"Летописът" на живота в антиутопичния град Глупов е ярка метафора на всяка бюрократична система - овластена с фантастични привилегии и свободна да превръща живота на хората в абсурд. Разказът напомня сътвореното от народната фантазия, преплетено със страховити картини - на опустошителни бедствия, на войни за просвещение и ликвидиране на невежеството и неграмотността чрез избождане на очи, на походи за вразумяване на просветените
"Злодеите да треперят" е прекрасно. Но кои са въпросните злодеи? Явно, че при съществуването на многомислие по този въпрос би настанала преголяма бъркотия. Злодей може да е някой крадец, но той, така да се каже, е злодей третостепенен, злодей бива наричан убиецът, но и той е злодей само втора степен, и накрая, злодей може да бъде волнодумецът - ето това е вече истински злодей, и то закоравял и неразкаял се."Актуален и до днес е въпросът, на който авторът не дава категоричен отговор: "Дали повтарящите се апокалиптични сцени от живота на гражданите на град Глупов и техните страстни пориви към анархия в периодите на смяна на властта не е естествено състояние за народ, за който няма живот без градоначалника бащица?".
Из книгата