
Едно момче през зрелите жита
се спуска по извитата пътека.
Над него плавно пада вечерта
и пърха нощна пеперуда лека.
Тъмней зад него осенът висок
една светулка подранила свети,
а то върви през стихналия блок,
с ръка разтваря класове напети.
Зърната то пося през есента,
то ги плеви, за да растат високи,
и ето - натежалите жита
вечерник люшка на вълни широки.
И като крачи весело така,
момчето стрива клас в дланта си здрава.
И житото в горещата ръка
като звездички златни заискрява.
Андрей Германов