Водена от любовта си към хубавата храна и истинските житейски ценности, този път Марлена де Бласи пренася читателите си в областта Умбрия, за да им разкаже не една, а четири истории - на Миранда, Нинуча, Паолина и Джилда. В книгата са не само тези истории, но и менюта и рецепти, свързани с кулинарните традиции на Умбрия. Четирите селски жени, свързани една с друга чрез култура, кръв, традиции, състрадание, съпричастност и обич, се срещат всеки ден в една запусната каменна къща сред хълмовете над Орвието. Това е техният Умбрийски кулинарен клуб. Там жените се виждат всяка седмица, за да готвят и да се хранят, да пият вино и да разговарят. Докато преминават през кризи, трудности и редки мигове на несмущавана радост, има една завършена, ясна и нетленна мъдрост, която ги поддържа: Готви вкусно, хапвай добре и разговаряй с хората, които обичаш.
Марлена де Бласи описва какво готвят и с какво се хранят нейните героини, така че читателят закопнява да се пренесе там - сред самуните току-що изпечен хляб, омаята от подправки, кехлибарения зехтин и гъстото червено вино, което оставя следи по зъбите. Като поднася изобилни подробности за традиционната умбрийска кухня, авторката ни потапя в истории за вярност и предателство, за любов и страх от любовта, за задружност и самота, за вечната младост и остаряването. Истории за мъжете, смъртта, мафията и Църквата. В тези истории смъртта съществува, но тя не е драма, а част от живота. Остаряването е тежко, но си има своите положителни страни. А любовта е противоречива - хем болезнена, хем вдъхновяваща, каквато я познава всяка една жена.
Клуб Умбрийска вечеря е като топъл зехтин за женската душа. Макар че действието се развива в 21-ви век, историите събуждат носталгия по едно отминало време, когато храната се е приготвяла по различен начин. Пастата се вари в мляко или вино, а не във вода, доматите се сервират ей така, без нищо, дори без босилек - само напечени от лъчите на слънцето, а маслините се берат ръчно, за да не се развали качеството на зехтина. Мъдростта в историите на четирите умбрийки и тяхната чужденка е женска и земна. Ако човек страда, сготви му и го нахрани - не е нужно да правиш повече. Това, че си заедно с друг, не те избавя от самотата. Всеки може да си измисли минало, за да живее спокойно, но в крайна сметка идва момент, когато трябва да се научи да прощава, за да продължи напред. Ето такива са умбрийските мъдрости. Четирите жени, които ги споделят, са непоклатими като древноримски богини, а прозренията им са вечни като умбрийските кулинарни традиции и простички като съставките на умбрийската кухня - хляб, зехтин, вино и подправки.
Марлена де Бласи споделя още:
"След като отидох да живея в Орвието и се сприятелих с жената, която оглавяваше клуба, мина доста време, преди тя да рискува и да ми направи място на масата. Бях единствената чужденка, но скоро станах една от тях - можех да готвя, да слушам, да наблюдавам, да уча и да показвам някои от своите собствени похвати на останалите..."Американската писателка Марлена де Бласи е омъжена за венецианец и в момента живее в Орвието. Работила е като готвач, журналист, консултант по храни и вина и критик на ресторанти. Марлена и съпругът ѝ организират гастрономически обиколки в Тоскана и Умбрия. Тя е добре позната на българските читатели с книгите си Хиляда дни във Венеция, Лято в Сицилия, Любов в сърцето на Италия и Хиляда дни в Тоскана.
"Това, което Миранда каза една вечер, може би дава най-добра представа за Умбрийския кулинарен клуб: Не знам какво повече щях да науча за смисъла на живота, ако бях отишла по-надалеч от осемте километра, които делят мястото, където съм родена и прекарала целия си живот, и мястото, на което съм тук. Мисля, че където и да бях отишла, щях да открия вас. Души като вас. Ние сме великолепно еднакви. Не само ние петте, а всички жени..."
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
